Вашата земя - това съм аз! - Вашата земя - това съм аз! - 2



При липса на аналози обезщетението се определя по цени в Правилника за прилагане на закона за държавната собственост (ППЗДС). Ефектът и целта от тези промени е да няма пазарни аналози, т. е. да няма справедлива оценка, за да може обезщетението да бъде символично, като се определи в размер, посочен в ППЗДС или в Наредбата за определяне на цени на земеделски земи, която в основната си ценова част не е променяна от 2006 г., а в своя чл. 6, ал. 2 препраща към допълнителни, необнародвани инструкции на министъра на земеделието.

Отчуждаване с инструкция и окръжно - дори другарят Тодор Живков би се възхитил на тази находчивост.

С редакциите в ЗДС от 2014 г. една голяма група собственици не само бяха лишени от притежанията си почти безвъзмездно, но и от справедлив процес, доколкото цената на имотите им, дадена от МС, е неоспорима, определя се не от потенциала им, а от отчуждаващия – администрацията, по "държавни", "нормативно регулирани" цени.

Един кръг на нормативна поквара, в който МС отчуждава, МС обезщетява по оскъдни цени, определени пак от МС, а не от пазара. В случая след 2014 г. част от съдебните решения бяха заместени от предварителните калкулации за размера на обезщетението, определени от Министерския съвет, приел ППЗДС. Тези промени имат едно послание – няма нужда от съд, а от калкулатор. Абсолютно идентичен беше отчуждителният процес през социализма, тогава вместо правилник за ДС имаше Наредба за държавните имоти – съвършеният нормативен изчислител за отчуждаване. Едно тихо завръщане в миналото, предложено от "Борисов 2".

– Логичен завършек на подетото от 2010 г. са последните промени в ЗДС – ДВ, бр. 44 от 2019 г. С тях НС е успяло да прескочи, заобиколи, лиши от смисъл и действие решението на КС от 2013 г., с което се отрече принципно възможността за предварителното изпълнение на заповедта за отчуждаване. Сега вместо от административния орган – МС или областния управител, предварително изпълнение ще се допуска от съда по искане на МС. Според закона

съдът може да не допусне предварително изпълнение само ако се отчуждава единственото жилище

т.е. в 99,99% от случаите предварителното изпълнение ще бъде допуснато, съдът просто няма избор, законът (парламентът) е решил вместо него, като му е посочил какво и как да реши. По този начин, според парламентаристите, се защитават особено важни държавни или обществени интереси.

Как и по какъв начин държавните интереси се различават от обществените е въпрос, който никой от вносителите не може да обясни. Производството на подобни законодателни "отпадъци", при които мисълта отсъства от нормативния текст, не е тревожно. Тревожна е законодателната вулгарност, с която НС се отнася към КС, тъй като, според НС, това, което КС прие като противоконституционно, невъзможно и неправилно през 2013 г., всъщност се явява за парламента една временна пречка, отстранима при малко повече парламентарна изобретателност. Така опитът да се създаде традиция и правна сигурност с принципни решения на КС е саботиран от законодателно конюнктурно бракониерство.

– С открояваща се безочливост е и промяната, която предвижда, че при вече допуснато предварително изпълнение верни до доказване на противното са фактическите констатации на администрацията, отразени в протокол - опис за състоянието на имота преди завземането му, дори и описът да е извършен при отсъствие на собственика. Описанието на имота има значение за оценката на имота, преди да бъде завзет или разрушен, ако е постройка.

Тази норма ще бъде използвана за злоупотреби, защото е замислена с тази цел

След като вече отчуждаемият обект е унищожен, ако е постройка, възможността да се установява пред съда действителното състояние, респективно справедлива оценка, е невъзможно. Съдът ще реши тези въпроси от оценка, направена от администрацията и протокол - опис, съставен също от администрацията с презумпция за истинност. Подобни норми и презумпции са вече принцип в законодателството повече от 10 години.

Това, което един държавен орган е констатирал, вече е безусловно, и следва да се приема за вярно от съда до доказване на противното, само че няма как да се докаже противното. Това е истинското лице на планирания саботаж срещу разделението на властите. Отнемаш на съда възможността да установява фактите и го задължаваш да приеме за факт само това, което се поднася от изпълнителната власт, гарантирано с презумпция за правилност от парламента. По този начин се отнема най важната гаранция за независимостта на съдебната власт – сама да прави извод за фактите и обстоятелствата. Това е истинският удар срещу съда и независимостта на съдията, който следва да решава въз основа на формално – обвързващи и задължаващи доказателства, и необорими презумпции – методи, характерни за средновековния, а не за съвременния процес.

Промяната, която предвижда отчуждаване да може да се извърши и за изграждане на индустриални зони или технологични паркове, ако последните са обявени за национални обекти с решение на МС, е

безпрецедентна форма на средновековен абсолютизъм, която казва: Вашата земя - това вече съм аз.

Значението на тази промяна е следното – държавата ще може да преразпределя собственост между гражданите и предприятията, и то само с едно решение на МС. Тази норма предполага имотен тероризъм. Само да си представим как би се развил проект, ако членът на работодателската организация Х реши да гради индустриална зона върху земя на член на друга работодателска организация, която си няма премиер за патрон.

В ХХІ век биха започнали преговори, оферти, контра оферти, и др. Сега, след тези промени, инвеститорът просто трябва да се разходи до МС. Кабинетът бързо ще обяви бъдещия обект за национален – нов Димитровград, ще отчужди обекта по базисни държавни цени от работодателя У, и ще го сервира на Х. Защото важните и неотложни държавни интереси винаги налагат да се вземе от един, за да се даде на друг.

Законът вече сякаш е новата валута на корупцията.

Ако не вдъхновена, то тази промяна е сякаш преписана от нацистките закони от 30-те години на миналия век, според които собствеността е разглеждана само като предпоставка за увеличаване на националното богатство, като притежатели на собственост могат да бъда само онези, които служат на тази цел, а отклонилите се от тези ограничения и задължения, следва да бъдат лишени от нея.

Критериите за това кое служи за увеличение на националното богатство и тогава, и сега, са неустановими, но сигурно е, че подобни пропагандни и плакатни законодателни съображения са основа на произвол. Убедени сме, че след многократното приложение на Закона за държавната собственост в последната му редакция, възклицанието L’etat, c’est moi ще звучи така: Вашата земя - това сме ние, защото я обичаме безплатно.

Лайвнюз