Робите създават диктаторите, не диктаторите - роби

Проектът "Борисов". Едно интервю на либерта.бг със Светла Петрова - дългогодишна телевизионна журналистка, публикувано и на страницата на Дневник.

Самият план - да отгледаш, да профилираш, да шлифоваш такъв човек и да го сложиш начело на държавата, е изключително перфиден и лукав, дори зловещ бих казала. Защото той се заиграва с

най-отблъскващите черти на националния ни характер - страхливостта и продажността.

Преди няколко години в едно предаване попитах Копринка Червенкова, мисля беше, как си обяснява факта, че от толкова министър-председатели на прехода нито един не можа да повтори мандата си с изключение на Борисов, който го и потрети. При това говорим за хора далеч по-подготвени, образовани, с класа и ерудиция в политиката. Нейният отговор гласеше:

"Ами очевидно културата на премиера е напълно хармонична на културата на народа." Цитирам по памет, изразът й може би бе по-изискан, но такъв беше смисълът му. Това представлява някакво обяснение за дългогодишния престой на Борисов във властта. В крайна сметка проблемът е манталитетен.

Авторите на замисъла много точно са преценили, че

народът ни съвсем не е надживял тоталитарния си рефлекс,

че обича тодорживковщината, обича политическия бабаитлък, който минава за силна ръка. Но всъщност силата на тази властова ръка се състои най-вече в това, че по фелдфебелско-милиционерски начин се разправя с противниците си.

Или се купуват онези, които се продават, или се преследват непримиримите. Свидетели сме на безброй морални лупинги, извършени от предишни яростни критици на ГЕРБ и Борисов, които внезапно се преобразиха в техни горещи апологети. В повечето случаи това са умни, интелигентни, начетени персони, които много ясно си дават сметка за същината на този режим, но напълно съзнателно му станаха адвокати от обикновена алчност или защото са изнудвани, заплашвани с нещо.

Това интелигентско предателство повлия деморализиращо на цялото общество. Другите, които не се продадоха, които останаха верни на демократичната идея, на съвестта и принципите си, бяха и са преследвани, уволнявани,тормозени по всякакъв начин.

Някои са подложени буквално на репресия -

пред очите ни е примерът с Асен Йорданов и Атанас Чобанов, които с твърда последователност ровят в безобразията на тази власт.

Не самотата на културния човек захранва диктатурата, а робската психика и манталитет на масата от хора. Изобщо, робите създават диктаторите.

Когато изобилстват наоколо балканските персонажи с робски души и манталитет, готови да слушкат, за да папкат, тогава какво остава на културния човек, освен да се затвори в самотата си? И какъв е изборът му? Как да тръгне да се съпротивлява, като това става през медиите, а няма медии? Как да въздействаш на масовото съзнание и да събереш хора по улиците?

Не случайно ефирът старателно бе разчистен от журналисти с независимост и позиция,

които се стараеха да информират пълноценно хората, но и да им дадат някаква надежда, някаква перспектива. Е, за скритите сценаристи на прехода пък беше важно да я няма обективната информация, да я няма надеждата, за да може публиката безпроблемно да се манипулира.

В едно незряло и объркано общество, в което основната ценност са парите, това не е трудно. Но бъдещето принадлежи на младите и те ще живеят в такъв свят, какъвто сами си направят.

Лайвнюз