Защо не се говори за пари преди изборите?

По време на избори най-неправилното поведение на избирателите, но пък най-правилното за кандидатите, е да не става дума за икономика и публични финанси. За икономика на парламентарни избори не е ставало сериозно дума от 2005 година. След това фискалните илюзии преобладават. На общински избори и кандидатите, и избирателите не се интересуват от финансите на общините. Това пише в коментара си Красен Станчев - основател на Института за пазарана икономика, в коментара си за Свободна Европа.

Сложности

Темата е сложна и неизбежно е обяснявана на леко дървен език. Финансите на общините са бюджетите им (данъчна политика, приходи и разходи) плюс отношенията им с централния бюджет и банките и финансирането на дейности и фирми.

Връзката между стопанството на страната и състоянието на общините е много трудно намираема. Недостатък на методологията на БВП и пр. е, че той моделира предимно на равнище страна. Преводът на тази статистика на нормален език се прави от години от неправителствена организация и се нарича Регионални профили. Той се използва от НСИ (откъдето е повечето информация), Сдружението на общините и общини, които си поръчват собствен профил.

Прозрачността на общините, заедно с тази на държавните институции, се наблюдава и отчита от Програма достъп до информация (ПДИ) след 2001 г. Подраздел е активната прозрачност, която включва и т.нар. бюджет за гражданите – обяснение на бюджетите на общините за неспециалисти, което се съставя и публикува заедно с годишните бюджети. Отчетите на ПДИ показват, че преди 19 години публикуването на общински бюджети е изключение, преди 15 години става практика за около 25% от общините, а сега това правят почти всички. Бюджети за гражданите публикуват повече от половината от тях.

Фискална децентрализация а ла Булгар

Следващата причина е ниското равнище на децентрализация на приходите на общините. Те са законодателно отрязани от приноса на техните жители и бизнес към БВП на страната. Посредник е министерството на финансите.

Централизацията бе оправдана, когато правителствата на България трябваше да изплащат външен дълг от над 100% от БВП (каквото бе равнището му през 1997 г.), натрупан през периода 1944-1987 г. От 1998 г. досега този дълг е съкратен повече от четири пъти, страната има най-добрия кредитен рейтинг оттогава, той е такъв и през 2004-2007 г. (вследствие на реформите след 1999 г. и присъединяването към ЕС), но общинските финанси още зависят до към 80% от централния бюджет и програмите на ЕС.

От по-стари анализи, като този на ИПИ от 2013 г. за "Данъчна политика на местно ниво", е известно, че собствените приходи са относително малък дял в бюджета на общините. А актуализираните данни за 2007-2018 г. показват, че за изминалия период няма съществена промяна по този показател. Динамиката на общинските приходи от централния бюджет и оперативните програми на ЕС е почти стриктно успоредна и в абсолютни стойности се увеличава.

Общинските финанси често работят по бай-Ганьовски начин.

У нас е измислен политически най-съвършения модел на фискална децентрализация: всички пари се донасят в София, а след това кметовете ги разнасят обратно. Всъщност това е модел отпреди 1989 г. Но тогава на мястото на министъра на финансите бе всъщност "Тодор Живков".

След изплащането на външния дълг от онова време, "моделът" на централизация на общинския фиск е очевиден модел на политическа зависимост. Преди седем-осем години трябваше да договоря съвместно дружество с 35 добре работещи фирми от Бургас. Само три от тях не ме попитаха изрично какви са ми връзките с политическите партии в София.