Данъкоплатците пак ще платят сметката за зрелищните арести

Прокуратурата провежда, и превръщането на мярката за неотклонение "задържане под стража" на практика в наказание, въпреки че става дума за хора, които са невинни до доказване на противното, пише Дневник.

На въпросите на редакцията отговаря Андрей Янкулов - бивш прокурор в Софийската градска прокуратура, който в началото на годината напусна системата заради несъгласие със случващото се в нея

Поводът е серията от показни акции на прокуратурата в последните дни. В "Басейнова дирекция" в Пловдив директорката, обвинена в безстопанственост, беше арестувана пред очите на всички от въоръжени с автомати полицаи. В дружество "Лъки инвест" за замърсяване на две реки бяха арестувани двама души, единият на 84 г.

Бившият екоминистър Нено Димов продължава да е в ареста от началото на януари след показно задържане пред телевизионните камери. Непълнолетни момчета без криминални досиета, съблекли в тролея момче, защото било с дрехи на мразен от тях футболен отбор, също бяха задържани.

И още много обвиняеми "търкат наровете" за демонстрация на държавната репресия.

 Случващото се изостри отношенията в управляващата коалиция - екоминистърът Емил Димитров предупреди, че чиновниците ще спрат да работят от страх от арест, а вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути: "Какви са тези акции от Цветаново време да пращат качулки с автомати срещу жена с писалка? Ми следващия път да пратя специалните сили с танкове!"

Формално всякакви задържания са в изпълнение на законови правомощия, защото и служителите на МВР могат да задържат до 24 часа, и прокурорите до 72, и съдът може да вземе т.нар. постоянна мярка (която всъщност не е постоянна, защото подлежи на периодично преразглеждане). В публичното пространство винаги е съществувало разбирането, че няма ли арест и мярка задържане под стража, все едно не се води същинско разследване, казва Янкулов.

Погледнато назад в годините, вълните на арести на толкова интересни хора, че с тях да започват новинарските емисии, не са някаква рядкост, истинска рядкост обаче са ефективните влезли в сила осъдителни присъди по тези случаи. Акциите, арестите и разследванията, ако не завършват с необжалваеми осъдителни присъди за твърдените извършители, неизменно пък водят до възможност за осъждане на държавата за вреди от незаконни действия на нейните органи.

Така че съвсем реална хипотеза е едно формално законно задържане в рамките на разследването след финала на делото да се окаже без основание, защото наказателното производство срещу задържания впоследствие е прекратено или същият е бил оправдан.

Отделно от това, самата зрелищност и показаност на арестите неведнъж е водила до добили публичност осъдителни решения срещу България от Европейския съд за правата на човека, но това сякаш също няма никакво значение, всичко се повтаря.

Не беше толкова отдавна, че да не си го спомняме, времето, когато висши ръководители в МВР бяха хората с най-високия рейтинг в държавата, защото новините започваха с техните акции срещу всякакъв вид престъпност. Резултатите след години от тези акции от гледна точка не на пиар ефекта, а на наказателния процес, вече са съвсем отделен въпрос. Но те се размиват не само във времето, а и сред другите участници в същинския наказателен процес.

Така че по същество в момента не виждаме нищо по-различно от неща, които вече сме гледали. Разликата е само в някои нюанси.

Прекомерната репресия е вече игран мач и резултатът от него е писан на сметката на данъкоплатеца, но въпреки това демонстративното мачкане на твърдените закононарушители продължава да се котира, данъкоплатецът и сега едва ли ще има проблем да си плати сметката за зрелищата, когато дойде след години.

Лайвнюз