Либерализмът е мъртъв, да живее зомбито на свободната търговия!

Глобалната свободна търговия, станала доминираща идеология, постепенно отстъпва място на протекционизма. Светът преминава през преходен период, който беше иницииран от САЩ при управлението на Барак Обама. Това твърди в статия за френския ежедневник Фигаро френският икономист и есеист Ив Перес, цитиран от Нюз.бг.

Той е почетен професор и бивш декан на юридическия факултет на Западния католически университет в Анже, както и автор на книгата "Добродетелите на протекционизма (L"Artilleur, януари 2020 г.).

Свободната търговия е в криза и ако оцелее, ще бъде под формата на зомби. Именно Еманюел Тод първи заговори за "зомби католицизъм". Според него в западните райони на Франция католицизмът е загубил религиозната си роля, но продължава да упражнява своето влияние чрез социални и културни форми. Ето това той нарече "зомби католицизъм". Ще заемем от него термина "зомби" и ще го приложим към анализа на бъдещето на свободната търговия в днешната криза.

Кризата на глобалната свободна търговия

Дълго време доминиращата идеология в областта на международните икономически отношения беше глобалната свободна търговия. Днес тя преживява затъмнение. Тази промяна е резултат от съчетаването на няколко фактора. Първият е забавянето на растежа на международната търговия, което се забелязва от 2008-2009 г. Дотогава тя растеше с по-бързи темпове от БВП. От тази дата това вече не е така. Международната търговия расте със същия темп като световния БВП.

Феноменът се изостри от факта, че от 2008-2009 г. Китай престана да бъде локомотив на световната търговия. Вторият фактор е кризата на СТО (Световната търговска организация). СТО загуби двете си стратегически функции: организирането на многостранни преговори и уреждането на търговски спорове. Правилата на играта, които управляват световната търговия през последните 30 години, вече са остарели. Те вече не работят.

Трето, и не на последно място, е търговската война, която сега противопоставя САЩ на Китай. Администрацията на Тръмп предприе инициативата за повишаване на митата върху промишлените стоки в опит да ограничи нарастващия си търговски дефицит с Китай. Първи (временен) компромис беше направен през януари 2020 г., но какво ще остане от него след кризата на Covid-19? Особено след като с нова сила се разрази технологичната война между двете страни , именно по проблема с 5G. Както във всеки продължителен конфликт между две велики сили, има (и ще има) периоди на напрежение и периоди на (относително) отпускане.

Завръщането на протекционизма

Завръщането на протекционизма се ускори с идването на президента Тръмп в Белия дом. Но трябва да се отбележи, че първите протекционистки мерки бяха предприети по времето на президентския мандат на Обама. Използването на протекционистки оръжия се утвърждава във времето. То е свързано със загубата на конкурентни предимства на САЩ в индустриите на промишлени стоки, включително високотехнологичните индустрии.

Днес конкурентоспособността на Съединените щати се основава предимно на услуги (финансови, дигитални) и инвестиции в чужбина на американски мултинационални компании. В многополюсен свят те имат ограничено пространство за маневри. Все още им се налага да прибягват до протекционизма, независимо дали той се основава на търговски или геостратегически съображения.

Ето защо връщането към предишното статукво, дори и след Тръмп, изглежда малко вероятно. На който и да е американски лидер ще му е трудно да не използва протекционизма срещу Китай, разбира се, но и срещу европейците. Освен ако не отстъпи от позициите си, което, нека признаем, не прилича на образа, който имаме за Съединените щати. Светът се намира в това, което геополитиците наричат ​​"фаза на хегемоничен преход".

Китай от своя страна практикува безпрепятствен протекционизъм. В своя доклад "Произведено в Китай 2025 г." китайското правителство пише, че основната му цел е да завоюва световно лидерство в 10 ключови сектора на бъдещето и да намали дела на вноса на компоненти и материали от 60% на 30%. Американците и китайците обаче не са единствените, които притежават протекционистки инструменти за промотиране на националните си интереси. Други страни , като Индия, Русия, Индонезия или Турция, също последваха примера им. Списъкът на страните, решили да засилят своите индустриални и търговски системи, за да защитят своя вътрешен пазар, продължава да расте.

Появата на "зомби" свободна търговия

Глобалната свободна търговия затъна. След цикъла от Доха, който така и не приключи, мултилатерализмът зацикли. Администрацията на Тръмп даде да се разбере, че предпочита билатерализма, тоест преговорите между две държави. Но в същото време Америка каза на глас онова, което много държави си шепнеха под сурдинка. Мнозина днес не са склонни да участват в сложната и ограничаваща игра на многостранните преговори.

Има обаче едно изключение - Европейският съюз, който се утвърди като весталка в храма на свободната търговия. Междувременно СТО е парализирана на фона на желязната прегръдка между Пекин и Вашингтон. Глобалната свободна търговия е в застой. Именно поради тази причина излагам хипотезата, че тя оцелява само в зомбирана форма. Тази "хибридна" форма на свободна търговия е принудена да съществува и да толерира все по-големи дози протекционизъм и билатерализъм.

Привържениците на свободната търговия се преструват, че не виждат тази странна ситуация, стигайки дотам да изобличават безотговорността на президента Тръмп и да се нареждат неусетно до наследниците на Мао срещу Америка. Сценарий, който би трябвало да кара Великия кормчия да се усмихва от дъното на мавзолея си.

Лайвнюз