Как Ахмед Доган може с лекота да осъди България

Хаос. Така може да се обобщи накратко паническата промяна в законодателството за студения резерв, която ГЕРБ направи миналата седмица в опит да се разграничи от Ахмед Доган. Това пише в коментара си Ивайло Станчев в Дневник.

Вместо да инициира проверка за това как и защо през последните две години на ТЕЦ "Варна" бяха платени близо 55 млн. лв., за да стои в готовност, без да е сигурно, че може въобще да се включи, премиерът Бойко Борисов разпореди директното премахване на студения резерв.

Първият проблем е, че в тази схема освен централата на Доган участваха още ТЕЦ-овете на Христо Ковачки, "Биовет" на братята Кирил и Георги Домусчиеви, както и големи индустриални потребители като "Мини Марица-изток" и "Стомана индъстри", които при нужда могат да намалят потреблението си, равняващо се на битовото потребление в град като Бургас.

С директното премахване никой не знае и дори не се наема да предполага как точно ще се гарантира електроенергийната сигурност на страната през предстоящите зимни месеци, ако възникне нужда от допълнителни мощности и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" не може да ги осигури. Или както казва източник на "Капитал" в управлението: "Да се молим зимата да е топла и да няма аварии в АЕЦ-а."

Вторият проблем, който е дори по-голям, е, че заради необмисленото решение може да бъдат наложени преки санкции от Брюксел. Отмяната на търговете за студен резерв нарушава европейския регламент за електроенергийния пазар и освен българската енергийна система поставя под риск снабдяването в целия регион - чрез производствените си мощности всяка страна регулира честотата и напрежението на ток в общата европейска енергийна система.

Така формално решението за "сваляне" на студения резерв, както казва Борисов, ще спести няколко десетки милиона в следващите 12 месеца (то важи само до 30 юни 2021 г.), но може да предизвика много по-скъпи последици - например ТЕЦ "Варна" или някой от другите участници да осъди страната. А основният мотив - да не се плаща на централата на Ахмед Доган, е добро пожелание, но няма да засегне платените досега суми.

Какво направихме?

Миналата седмица по искане на енергийния министър Теменужка Петкова депутатите отмениха напълно схемата с т.нар. студен резерв, при която държавата плащаше на централи да поддържат мощностите си в готовност и да се активират при нужда. Вместо това бе записано, че министърът на енергетиката ще активира със своя заповед мощности, но само на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", и то "при необходимост", без да се правят плащания за стоене в готовност. Какво точно означава "при необходимост" и кой ще решава кога има такава не е уточнено. Също така не се знае каква готовност трябва да поддържа държавната централа и кой ще покрие разходите ѝ за това.

Какво иска Европа?

Регламентът на ЕС за вътрешния пазар на електроенергия, който е в сила от началото на тази година и има пряко действие в българското законодателство, категорично изисква доставчиците на студен резерв (или друг вид резервиран капацитет) да се избират в прозрачен, недискриминационен и конкурентен процес. Те трябва да се класират според предложената цена - най-добрата оферта печели. И най-важното - никой не трябва да бъде дискриминиран от участие в тези процедури. С пожарникарските промени от миналата седмица реално са нарушени и трите изисквания на регламента. Тръжната процедура е заменена със заповед на министъра, цената е определена без конкуренция и на всички останали потенциални участници е забранено да се включат. Освен това правилата за търговия с електрическа енергия, приети от Комисията за енергийно и водно регулиране, също задължават Електроенергийния системен оператор да осигурява студен резерв чрез тръжни процедури. Което значи, че управляващите ще нарушат и собствените си правила.

Какво следва?

Освен регулационния риск има и реален енергиен риск. Ако зимата е по-студена и настъпи авария в АЕЦ "Козлодуй", каквито миналата година имаше няколко, ТЕЦ "Марица-изток 2" може и да не успее да изпълни ангажиментите си. С друга, издадена вече от министър Петкова, заповед централата е задължена да произвежда ток за регулирания пазар и в определени моменти може да няма капацитет за осигуряване и на резерва. Освен това според експерти в бранша определянето на само една мощност за резервиране на системата е изключително грешно решение. "Трябва да има повече мощности, включени в целия този механизъм, за да може да има сигурност на снабдяването. Именно това е сложният процес на моделиране на устойчивостта на системата. Не може просто да си нарочим някаква централа", казва и Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт.

Вярно е, че ТЕЦ "Варна" досега не можеше да работи както се очаква, но повечето от другите участници в резерва можеха да балансират системата при нужда. Затова правилният подход би бил не да се маха напълно студеният резерв, а да се потърси отговорност на длъжностните лица, които са подписали договорите и са взели решение да обслужат ТЕЦ "Варна", за която е документално доказано, че през 2018-а и 2019 г. не е можела да работи. Както впрочем трябва да се постъпи и с всички останали централи, които не са изпълнявали ангажиментите си - през 2017-а централите на Ковачки например не успяха да се включат, но продължаваха да получават пари през следващите години. По този начин няма да се постигне само спорен моментен ефект, а биха могли и да се възстановят неправомерно платени суми. Ако това изобщо е целта.

Лайвнюз