Кристофер Неринг: Отровният кръговрат в България*

На вече едномесечните протести в България все по-често се чуват и призивите за лустрация: за отстраняване от обществения живот и от политиката на всички бивши агенти на ДС и представители на някогашните комунистически елити. Това пише в анализ на германския експерт Кристофер Неринг** за Дойче Веле.

Особено настойчиво тези призиви издигат активистите на БОЕЦ. Бившият председател на Комисията за досиетата Методи Андреев в едно интервю също твърди, че в днешна България избуяващата корупция и мафиотската държава се дължат тъкмо на отказа от лустрация.

Несъстоялото се прочистване

Думата „лустрация“ произхожда от латинското „lustrare“ - осветляване, прочистване. В политическия речник тя означава отстраняване от публични длъжности на политически обременени личности. Малко са историческите примери за лустрация. Един от тях: въведената през 1990 фактическа забрана за служители и сътрудници на Щази (бившата Държавна сигурност на бившата ГДР) да заемат обществени длъжности в обединена Германия. На фона на поучителните грешки, допуснати след края на националсоциалистическата диктатура, с тази фактическа лустрация Германия пое по непознат дотогава път. Нито една друга държава от бившия социалистически лагер не блокира достъпа на бивши тайни агенти до високи позиции.

Лустрацията има пъпна връзка с нещо, което повечето граждани смятат за банално: архивите. За мнозина архивите не са нищо повече от купчини прашна стара хартия. Но тази стара хартия има експлозивна сила. Защото в архивите се крият информации за изтезания, убийства, проследяване и подслушване, психотерор, ограбване, разхищения, контрабанда, пране на пари. Неслучайно през 1989-1990 всички тогавашни комунистически партии и тайните служби в съветския лагер бързо започнаха да унищожават архивите.

В Берлин демонстрантите щурмуваха централата на Щази още на 15 януари 1990 - именно за да запазят архивите. През същата година в България демонстрантите атакуваха Партийния дом на БКП, а в това време (до лятото на 1990) ДС успя да унищожи почти 40% от архивите си. Ако не броим Германия, на бившите социалистически страни им трябваше доста време, докато осигурят достъп до досиетата на някогашните тайни служби. Този процес продължи чак до двата етапа на Източното разширяване на ЕС през 2002 и 2007 година. Специално в България всички дотогавашни опити се бяха проваляли.

Комплексната роля на ДС по време на прехода

Но защо все пак въпросът за бившите комунистически кадри още буни духовете в България след цели 30 години? Отговорът на този въпрос се крие в комплексната роля, която ДС играеше по време на прехода. Мнозина експерти, сред които например разследващият журналист Христо Христов, смятат за безспорен факта, че тъкмо кадрите и мрежите на старата комунистическа ДС са ключът към възникването на сегашната „мафиотска държава“. В „дивите“ първи години на прехода милиони и милиони държавни и партийни пари изчезнаха именно благодарение на мрежите и обвързаностите, в които се намираха офицери от ДС, партийни и стопански функционери.

Според един бивш служител на КГБ, сменил фронта, още през 1980 година в България е имало над 1000 милионери, натрупали власт и богатство благодарение на държавните си постове. През 1990-те години се появиха и нови. Често се говори за „куфарчетата с пари“, които тогавашният премиер Андрей Луканов раздавал на внимателно подбрани кадри от редовете на партията и на ДС, за да основават фирми, медии, бизнеси, хотели, банки, застрахователни дружества. Държавните пари станаха частни, а офицерите от ДС и партийните кадри получиха стартова помощ за новия живот при капитализма. Когато крушението на комунизма принуди старите другари от ДС и Комунистическата партия отчасти да се откажат от политическата си власт, те си подсигуриха икономическо и обществено влияние по друг начин.

Отминаха времената, в които имаше един-единствен партиен вестник. Почти всички нововъзникнали медии в България бяха основани от стари кадри, а редакциите им бяха просмукани от агенти и доносници на старата ДС. Когато Комунистическата партия отпадна като инстанция, която раздава постовете, изведнъж се оказа, че редица професори, директори и хора на изкуството навремето тайно са работили за ДС. Проверките, които извършва сегашната Комисия по досиетата, показват, че цялата българска политика, икономиката и обществото са направо „подгизнали“ от официални и неофициални сътрудници на ДС. Цели 30 години след политическата промяна този факт илюстрира връзката между комунистическите кадри, престъпните мрежи, корупцията, незаконното обогатяване и задкулисните сделки. Казано другояче: акушерите на сегашната „мафиотска държава“, срещу която хиляди хора протестират днес по улиците на България, са същите тези стари елити от Комунистическата партия и ДС.

Отровен кръговрат