Кристофер Неринг: Отровният кръговрат в България* - Кристофер Неринг: Отровният кръговрат в България, стр.2


Този отровен кръговрат си остава непокътнат и до ден-днешен. На няколко пъти след изборната си победа през 1990 БСП отхвърляше настояванията да се отворят досиетата и да се проведе лустрация. Провали се обаче и опозицията. Правителството на Иван Костов се опита да отвори архивите и да извърши проверки, но бързо удари на камък. И една особено пикантна подробност: дори конституционни съдии, които трябва да се произнасят по съответните закони, се оказаха бивши доносници на ДС.

Така отварянето на досиетата се проточи чак до приемането на България в ЕС през 2007 година. Тогава с едно трескаво усилие беше създадена Комисията по досиетата, която за пръв път успя да премести в собствения си архив повечето оцелели досиета на ДС и да ги отвори. Но това си остана единственото последствие за сътрудниците на ДС: лустрация или наказателно преследване нямаше.

Все пак през 2010 се случи едно многозначително събитие: многобройни високопоставени български дипломати бяха осветени като бивши сътрудници на ДС. Тогава за пръв и последен път последваха уволнения. Но тази „скрита лустрация“ беше отменена от Върховния административен съд поради липса на правно основание.

Липсващата лустрация в България е истинска колективна травма. „Ако архивите бяха отворени и беше проведена лустрация още в началото на прехода, това щеше да предотврати или поне да ограничи всички обвързаности и зависимости, които съществуват и до днес и са в основата на днешната корупция“, казва историкът Момчил Методиев. Дългата сянка на този провал вече от три десетилетия виси над българската политика и над обществото. А днес за пореден път предизвиква и вълна от протести.

Нужни са нови елити

Дали обаче през 2020 година лустрацията все още е реалистична възможност? Експерти като Методиев са скептични: „Трудно е да се каже какви резултати може да даде една лустрация днес“. Старата гвардия дейци на Комунистическата партия и на Държавна сигурност вече са в пенсия и са предали скиптъра на нови поколения.

Лустрацията едва ли ще успее да „произведе“ нови елити, каквито искат днешните протестиращи. 30 години след краха на комунизма една лустрация би имала единствено символично значение. Тя обаче може да се превърне в морална база за възникването на нови елити. Защото е очевидно, че сред всички прослойки на българското общество съществува потребността от нови елити. Но пътят все още е дълъг и трънлив.

*Заглавието е на редакцията на Лайвнюз

**Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. Автор е на книгата "77-те най-големи митове в шпионажа".