ГАЛЪП: 42 на сто смятат, че в живота може да се успее с повече късмет

Според 42 на сто от българите в живота у нас може да се успее преди всичко с повече късмет,  53 на сто смятат, че се успява преди всичко с повече работа, показва  експресен сондаж на "Галъп интернешънъл" по актуални политически теми, проведен между 19 и 22 април сред 801 пълнолетни българи, съобщи БТА.

Делът от 42 на сто не е малък и свидетелства за важни народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за усещането за несправедливост, коментират социолозите.

Пет процента  от запитаните твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария, посягат към форми на хазарт. Това са близо 300 хиляди души. Те харчат средно по 43 лева месечно за такъв тип игри. 19 на сто (или над 1 млн.) казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лева месечно. Играещите много рядко са 33 на сто (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв на месец в това.

Така, общо 57 процента от анкетираните (или над 3 милиона) се оказват играещи, макар и с различна честота. 43 процента твърдят, че не играят такива игри.

Средно, играещите у нас харчат по 15 лева на месец. Най-общата калкулация показва, че за такъв тип игри хората явно дават по около половин милиард на година. Това е приблизително колкото 5 на сто от всекидневните харчове за хранителни стоки и стоки за бита, например, коментират социолозите.

86 процента от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само един процент от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

68 на сто казват, че не познават човек, който да е спечелил значителна сума. Още по-голямо мнозинство - 81 на сто - смятат, че да се спечели значима сума в такива игри не е лесно. 9 процента са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

Лансираната от вицепремиера Валери Симеонов идея за ограничаване на рекламата на хазарт се възприема добре -  55 процента се съгласяват със забрана на реклама, но не и на самите игри. 14 на сто  биха се съгласили даже на забрана на игрите. 27 процента пък искат всичко да остане както досега. 

Според данните мнозинство от 60 на сто са чули за речта на президента, а 69 от тях одобряват критиката към правителството. 19 процента не я одобряват, а останалите се колебаят. Общото ниво на критичност към властта у нас остава силно, въпреки подкрепата за външнополитическите действия на Борисов, уловена в предишни изследвания.

Затова и 91 на сто смятат, например, че скорошното бягство от затвора е атестат за слаба работа на властите,  само 7 процента приемат, че подобни неща могат да се случват, дори и при добре свършена от страна на властите работа, а обясненията от типа "Монте Кристо" не се възприемат, отбелязват от "Галъп".

Друга идея от последните седмици - собствениците на по-замърсяващите автомобили да плащат повече, се възприема на принципно ниво -  66 на сто одобряват.

Социолозите отбелязват  подкрепата за предложението на Корнелия Нинова за намаляване на заплатите (91 на сто от запитаните). Мнозинство от 84 на сто декларира, че в този момент не би могло да понесе увеличение на цената на тока. 63 на сто се противопоставя на връщането на царските имоти.

Високо е и желанието за прекратяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92 на сто.

Сагата с районния кмет на "Младост" Десислава Иванчева обаче по-скоро поляризира общественото мнение. 44 на сто намират, че случващото се с Иванчева изглежда по-скоро скалъпено, 34 на сто са на обратното мнение, а 22 процента не могат да преценят.

Тези резултати показват, че независимо от силното обществено желание за справедливост,  човешкото достойнство като ценност стои високо в скалата на българите, коментират от "Галъп".

Ясната позиция на прокуратурата по казуса с Желяз и останалите българи, търсени в САЩ, печели симпатии за прокуратурата и главния прокурор - мнозинство от 60 на сто одобрява това, че прокуратурата не потърси задържане на всяка цена за Желяз и другите. 

От "Галъп" обобщават, че българите проявяват очаквана висока социална чувствителност и желание за далеч по-твърди действия на властта срещу корупцията и престъпността. Високо е очакването за повече обществена, социална и съдебна справедливост. На фона на социалното разслоение у нас хората не биха понесли увеличение на цената на тока и автоматично подкрепят всякакви социално звучащи мерки като намаляване на заплатите на депутатите.

Лайвнюз