Кой ще загуби от прекратяване на ядреното споразумение с Иран?

Американският президент Доналд Тръмп обеща да прекрати споразумението за иранската ядрена програма, подписано през 2015 г. от САЩ и други големи държави. С него те се съгласиха да отменят някои икономически санкции в замяна на съгласието на Иран да ограничи ядрената си програма, пише Инвестор.

Американският президент обаче заплаши, че ще отхвърли удължаването на споразумението преди крайния срок на 12 май, a след твърденията на Израел, че Техеран тайно разработва ядрени оръжия, тази възможност изглежда все по-ярка.

В свой анализ CNN посочва кой ще изгуби, ако Тръмп наистина реши да се откаже от ядреното споразумение.

1. Автомобилистите
Иран е на четвърто място по запаси от суров петрол в света и твърди, че разполага с близо една пета от световните запаси от природен газ. Страната увеличи добива след облекчаването на санкциите до около 3,8 млн. барела дневно.

Това е около един милион барела на ден повече, отколкото през 2015 г. Нови санкции върху износа на ирански петрол могат да навредят на глобалните доставки и да доведат до повишаване на цените. Те вече нараснаха с 14% тази година и достигнаха най-високото си ниво от три години. Цената на американския бензин скочи до средно равнище от 2,75 долара за галон.

„Причината за по-високите цени до голяма степен се дължат на политиката на президента по отношение на Иран“, каза миналата седмица Джо МакМонигъл, старши енергиен анализатор в Hedgeye Risk Management. „Говорим за огромно количество петрол, изложено на риск. Ще станем свидетели на повишаване на цените“, допълни той.

2. Boeing и Airbus
Най-големите сделки, подписани с чуждестранни компании до момента, бяха свързани със самолети за модернизиране на остарялата флотилия на Иран.

Boeing подписа договор за 8 млрд. долара за продажба на 80 самолета на Iran Air след отмяната на санкциите. Първите самолети трябва да бъдат доставени тази година.

Компанията съобщи, че продажбите на самолетите на Iran Air ще подкрепят директно десетки хиляди работни места в САЩ. Тя отбеляза, че 100 хил. нейни служители ще извлекат полза от сделката.

Компанията се договори също да продаде 30 самолета 737 MAX на стойност 3 млрд. долара на друг ирански авиопревозвач - Aseman Airlines.

Европейският конкурент на Boeing, Airbus, също иска дял от пая. Компанията се договори да продаде сто самолета на Иран на стойност около 10 млрд. долара. Тези продажби могат да бъдат застрашени, ако Тръмп въведе повторно санкции, тъй като Airbus използва части, произведени в Америка.

3. GE, Volkswagen и Total
Въпреки че много големи чуждестранни компании останаха встрани заради страх от връщане на санкциите, някои се впуснаха напред стремглаво. Total подписа договор за 2 млрд. долара, за да помогне в разработването на гигантското газово находище Южен Парс в Иран заедно с китайската държавна петролна компания CNPC. Но френската компания предупреди, че твърд подход от страна на Тръмп може да убие сделката.

„Или ще постигнем сделката легално, ако има правна рамка, или ако не можем да я постигнем по правни причини..., ще трябва да я ревизираме“, заяви миналата година главният изпълнителен директор на компанията Патрик Пуян.

General Electric получи поръчки за милиони долари от Иран през 2017 г. за петролния и газовия си бизнес, показват документи на компанията. Миналата година германският концерн Volkswagen обяви, че ще продава коли в Иран за първи път от 17 години.

4. Авиокомпании и хотелски вериги
Авиокомпании и хотелски вериги се възползваха от възобновения интерес към Иран като бизнес и туристическа дестинация след смекчаването на санкциите.

Европейски авиокомпании като British Airways и Lufthansa подновиха директните полети към страната, а иранските власти смекчиха изискванията си за издаване на виза.

Френската компания Accor стана първата международна хотелска верига, която отвори врати в Иран през 2015 г. Испанската Melia и Rotana от Обединените арабски емирства (ОАЕ) също обявиха планове да отворят хотели в Иран.

5. Иранската икономика
Иран се върна към растеж през последните години, но възстановяването на икономиката остава крехко. „Ако всички американски санкции, включително наказателните мерки спрямо вноса на ирански суров петрол, се върнат, крехкото икономическо положение в Иран със сигурност ще се влоши“, казва Сюзан Малони, старши анализатор в Брукингския институт.

Вече са налице предупредителни сигнали. Курсът на иранския риал спрямо американския долар се понижи през последните месеци. Валутата загуби приблизително една трета от стойността си миналата година, а според съобщения в медиите спадът на черния пазар на валута е още по-голям.

Спадът оскъпи вноса и някои иранци прибягват до спестяванията си, за да купуват долари и евро. Недоволството от икономическото положение и управлението на ситуацията от правителството беше една от причините за големите протести в края на 2017 г.

Лайвнюз