Ако Европа се управляваше от жена...

След 12 месеца Европа ще има ново ръководство. Ще има нови членове на ЕП в Страсбург, нов председател на Европейския съвет, нов президент на Европейската централна банка. Ще има и нов върховен представител за външните работи и нови комисари.

Ще има преди всичко нов председател на Европейската комисия.

Задачата на този екип няма да е лесна. Европейският съюз (ЕС) ще бъде политически небалансиран. Великобритания ще си е тръгнала, освен ако Тереза ​​Мей не успее да спре процеса по член 50 от Лисабонския договор, за да позволи втори референдум. Растежът в ЕС губи скорост. Италия се бори с популистите, които са изправени пред колапс заради икономически трудности. Испания, управлявана от малцинствено социалистическо правителство, има малка тежест в Брюксел. Тесногръдите националисти от Източна Европа, като Ярослав Качински (лидер на управляващата партия Право и справедливост) във Варшава и унгарският премиер Виктор Орбан в Будапеща не слизат от първите страници на вестниците, но не искат да напуснат ЕС и да загубят всички трансферни плащания и преките чуждестранни инвестиции, които получават чрез икономическа интеграция в ЕС.

Кой тогава ще ръководи ЕС, пита в свой материал за френското списание Le Nouvel Observateur Денис Макшейн, бивш министър по европейските въпроси в кабинета на Тони Блеър.

Разделен парламент

В Европейския парламент ще бъдат избрани голям брой малки популистки представители на ксенофобски, антикапиталистически или регионални партии. Президентът Макрон се надява, че неговата партия "Република, напред!" ще намери съюзници в цяла Европа, за да създаде общоевропейско политическо движение, но за момента традиционните партии на десния, левия и либералния център не се поддават на чара му. Говори се, че Европа е на ръба да попадне под контрола на десни националистически, популистки и ксенофобски политически партии. Всъщност десницата е разделена по повечето ключови въпроси. Унгарският премиер Виктор Орбан и австрийският му колега Себастиан Курц се усмихват и се ръкуват с италианеца Матео Салвини, но си правят оглушки, когато той иска от Австрия и Унгария да приемат една голяма част от бежанците, които понастоящем се намират в Италия.

Австрийският външен министър Карин Кнайсъл танцува с Владимир Путин на сватбата си в средата на август; Орбан и Салвини са двамата спътници на Кремъл. Но полското правителство е силно антируско и министър-председателят на страната вече обяви желанието си да контролира полската икономика по почина на Жан-Люк Меланшон. Левите партии, като например испанската "Подемос", френската антисистемна левица, Сириза в Гърция, Зелените и малките партии с антиконституционна или регионална идентичност в Каталуния, могат да спечелят много места в Европарламента. По този начин ЕП през 2019-2024 г. вероятно няма да бъде контролиран от една идеологическа група.

Германски слухове

Но къде в тази картина е Германия? Берлин вече е отворил фабриката за слухове в Брюксел с внушението, че Ангела Меркел би искала германец да поеме председателството на Европейската комисия. Въпросният германец е министърът на икономиката Петер Алтмайер, приближен на канцлера. Но Брюксел вече има справедлив дял от германци в управлението си. Генералният секретар на Комисията е германец. Същото важи и за генералния секретар на Европейския парламент. Председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в парламента е германец, както и генералният секретар на Партията на европейските социалисти. Главното лице, отговарящо за преговорите за "Брекзит", водени от Мишел Барние, е германка. Друг трансфер на немски политик от средната класа в Брюксел може да претовари немската лодка.

Евродепутатът Манфред Вебер от баварската консервативна партия Християнсоциален съюз (ХСС) обяви на 5 септември кандидатурата си за председател на Еврокомисията и получи подкрепа от Ангела Меркел. Той е лидер на ЕНП в Европейския парламент и е известен с това, че подкрепи Виктор Орбан срещу по-умерените европейски политици от средната класа, които ненавиждат пренебрежението на силния унгарец към европейските ценности. Дори ако Вебер бъде номиниран от ЕНП и стане т. нар. Spitzenkandidat (кандидат за председател на Комисията), не е сигурно, че други лидери от ЕС ще подкрепят германски десничар, който никога не е заемал министерски пост.

А защо не Меркел?

Може ли Ангела Меркел да стане първата жена, председател на Комисията? Този въпрос вече е поставен в Берлин и обсъден в други европейски столици. Тя има тежестта, авторитета, управленческата биография, репутацията и международното положение, както и по-голям политически опит и компетенции от всички европейски политици взети заедно. А едно споразумение с Еманюел Maкрон би могло да изведе на преден план френския банкер Франсоа Вилроа дьо Гало за поста президент на Европейската централна банка, за да реформира икономическата политика на еврозоната.

Ангела Меркел винаги е казвала, че последното й голямо предизвикателство е да възстанови доверието и смисъла на съществуването на Европейския съюз. Тя е германецът, който може да управлява Европа след Брекзит, да преговаря с Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. И да накара всички да осъзнаят, че ЕС е сериозна работа.