Израелският проект EastMed - конкурент на "Турски поток"

Израел става износител на газ, един от големите доставчици на синьо гориво за Европа и конкурент на руския "Газпром". До преди десетина години едва ли някой би взел насериозно подобни приказки.

Но това се промени коренно след откриването през 2010 г. близо до израелския бряг на огромното находище "Левиатан" и след като през 2013 започна промишленият добив на съседното находище "Тамар", коментира Андрей Гурков от "Дойче веле".

Междувременно идеята вече се превърна в конкретен проект, носещ работното име EastMed (Източносредиземноморски газопровод).

Даже вече са готови техническо-икономическите разчети, в чието финансиране се включи също и ЕС. Плановете са до края на февруари 2019 година да бъде подписан и договорът за изграждането на тръбопровода - от Израел, Кипър, Гърция и Италия. Израелският министър на енергетиката Ювал Стайниц потвърди, че съоръжението трябва да бъде пуснато в експлоатация в края на 2025 година. По думите му, постигнато е принципно решение за изграждането на нов голям газопровод за снабдяването на ЕС - нито повече, нито по-малко от това.

Предстои договореностите да бъдат облечени и в юридическа форма, да бъде намерено финансиране и да бъдат положени тръбите. От тази гледна точка посоченият срок изглежда твърде амбициозен. Освен това засега няма никаква яснота относно капацитета на новата транспортна магистрала - засега се говори за мощност между 10 и 20 милиарда кубически метра годишно.

Ето защо към момента можем да правим само най-общи изводи за това как проектът за нов газопровод ще се отрази на целия отрасъл, как той ще промени европейския газов пазар и какво ще означава той, ако бъде реализиран, за главния доставчик на същия този пазар в момента - руския полудържавен концерн "Газпром".

Три очевидни извода

Първият и най-важен извод гласи: независимо дали накрая EastMed ще бъде реализиран във вида, в който е планиран, или не, още един голям играч влиза в бранша - Израел. Трудно е да си представим, че тази технологично напреднала страна ще пропусне възможността да стане и износител на енергия. Още повече, че от това Израел би имал не само финансови ползи, но и геополитически - имайки предвид в какъв неспокоен регион на света се намира страната.

На следващо място трябва да отбележим, че Израел очевидно прави заявка за доставяне на тръбопроводен газ, а не на втечнен LNG. Третият извод, който се налага, е че не по-малко очевиден е и целевият пазар на бъдещите доставки на газ - страните от ЕС. Затова и EastMed се подкрепя политически и финансово от самия ЕС, както и от най-важния съюзник на Израел - САЩ, включително защото американски компании участват в добива на израелски газ.

Много показателен в този смисъл е избраният път на тръбата - от израелския шелф тя ще стига до Кипър, ще преминава през гръцкия остров Крит и през територията на Гърция, за да достигне накрая до Италия. Преди се обсъждаше и друг маршрут: от Кипър тръбата да влезе в Турция, а оттам да продължи към Гърция. Това би бил и по-евтиният вариант, тъй като тръбите по суша струват значително по-малко, отколкото по дъното на морето, особено на голяма морска дълбочина, какъвто е участъкът от Средиземно море между Кипър и Крит. Но, за разлика от Русия, която от "Южен поток" направи "Турски поток", Израел не желае да превръща мюсюлманска Турция в транзитна страна за доставките си за ЕС. Така Гърция, а не Турция, ще изпълнява ролята на газов хъб в Югоизточна Европа.

Много изгоден за ЕС, но донякъде и за Русия

Постигнатата договореност за EastMed е отлична новина не само за Гърция, която отчаяно се нуждае от нови инвестиции и работни места, но и за европейските кредитори на Атина, които имат интерес страната, която те дълго време спасяваха от банкрут, да се стабилизира икономически и финансово. Като цяло проектът е изключително добър за ЕС, защото е в съзвучие с желанието на Брюксел за диверсифициране на източниците и пътищата на енергийните доставки за ЕС. Той ще повиши енергийната безопасност на общността и конкуренцията, което пък ще спомогне за задържането на цените или дори за тяхното понижаване.

Затова пък EastMed ще конкурира "Газпром", и в частност неговия тръбопровод "Северен поток-2". В крайна сметка основната част от количествата пренасяно гориво, ако газопроводът бъде построен, ще бъде предназначена не за Германия, а за Италия, която е вторият най-голям в ЕС вносител на на руски газ след Федералната република. Така че битката за пазарни дялове, особено в Южна Европа, ще се ожесточава.

И все пак нека не преувеличаваме значението на бъдещия газопровод. Дори EastMed да има капацитет от 20 млрд. кубически метра годишно, "Газпром" сега изнася за чужбина 200 милиарда кубически метра гориво и планира да увеличи тази количества.

В известен смисъл появата на нов доставчик за страните от ЕС дори е добра новина за Москва, тъй като ѝ дава още един аргумент (включително срещу Доналд Тръмп) по темата за зависимостта на ЕС от руските енергийни доставки.