За причините и следствията, или за яйцето и кокошката на машинното гласуване

Изборният кодекс отново е "разпечатан" за изменения и допълнения. Ние, изглежда, много бързо забравяме и така ни е по-удобно. Днешната драма с т. нар. машинно гласуване беше ясна още преди 4 години, когато то влезе като експеримент и после излезе от изборните секции.

Сега се помни защо всъщност го поискаха, но дълбоката причина дори не се споменава. И докато тази причина не бъде отстранена, никакви машини няма да помогнат, коментира Стоил Стоилов, Дневник.

Коренът на злото

Българската изборна администрация е формирана на принципа на партийното номиниране и запълване на квоти, които отговарят на процентното представителство в парламента от последните избори. Плюс по едно място за човек от партия, която не е в парламента на България, но има спечелен мандат в Европейския парламент. Този принцип се нарича взаимен контрол. Работи добре в страни с висока степен на индивидуална почтеност, образовано население, добър жизнен стандарт и етническа хомогенност. Едно от тези условия да не е налице, то подобна композиция започва да проявява слабости, които опорочават доверието в изборния процес.

Започват съмненията

Съмненията са за неправилно определяне на действителността на гласовете, неотчитане на гласове за партиите, които нямат представители в комисиите, неотчитане на преференциите (общ интерес на всички партии) и др. Най-големите съмнения са, че хора от секционните избирателни комисии /СИК/ умишлено правят действителни гласове недействителни или правят същото с преференциите, подправят протоколи.

Напоследък се говори, че някаква малка парламентарна партийка е поискала в избирателните комисии да има само квоти за парламентарните партии. Ако това е вярно, то е като на отровен от гъби да му се дава цианкалий. Това между другото.

За да се преодолеят пороците на партийното формиране на СИК, са правени много предложения. Помня такива при подготовката на сегашния Изборен кодекс. Предлагано беше да се смени принципът и в секционните и в районните комисии /РИК/ да влизат хора само по професионални критерии и образование, без да са номинирани от партии, а Централната избирателна комисия /ЦИК/ да бъде формирана от представители на различните власти като Конституционния съд. И да е от 5 – 7 човека с по-голям секретариат, а не от 23-ма. При последните промени имаше предложение в СИК да се вкара поне един член – председателят, който да не е партийна номинация, а подбран само по професионална пригодност. Например адвокат, съдия, прокурор и др., който като независим ще гарантира, че в СИК не са извършени измами в интерес на една или повече партии. И това не се прие.

Трябва да е пределно ясно, че предложението за машинно гласуване се направи преди всичко за да попречи на партийно назначените СИК да манипулират резултатите от броенето и нарушенията, изброени по-горе. Мотивите за по-бърз резултат дойдоха по-късно. И то без да се има предвид, че поне в 30% от секциите трябва да има ръчно броене на машинните гласове (бележките в кутиите), за да се потвърди алгоритъмът за изчисляване на машинния протокол. И после да се съберат числата от машинния и ръчно написания протокол от хартиените гласове. Надеждите за бързина са малко пресилени.

И какво излиза? Вместо да отстраним причината – порочния принцип на формиране на СИК, ние даваме на същите партийни назначенци машини, които да им попречат да ни мамят. Нали е ясно, че партиите, и то всички, които са в парламента, нито го искат, нито ще допуснат това да повлияе съществено на процеса. Начините за минимизиране на ефекта от наличието на машини в изборните секции са много – от сплашване и забрана да се ползват, налагана от партиеца - кмет/наместник, и местните партийни функционери, застъпници, местни мутрички, племенни авторитети, лихвари..., та до спиране на тока, лек вандализъм, рисуване по екрана на машината на кръстчета с лак за нокти например или блажна боя, или лепене на картинки. Може да има подкуп за техника или направо заплахи. Там, където ще се сложат все пак машини, ползването им може да не се насърчава. Засега никой не дискутира изграждането на изцяло машинни секции с предварителна регистрация за максимизиране на ефекта от инвестицията. Това би бил истински пробив в процеса и с малко машини биха се "дезинфекцирали" много гласове, особено в големите градове. Би се ускорил и процесът на обработка на резултатите.

И, забележете, удоволствие да се борим с непочтените СИК е срещу суми от 30, 40, 50 милиона лева. Без гаранция, че ще има някаква полза в малките и отдалечени секции.

Защо не се върнем към първоначалния проблем?

Няма ли да е по полезно да бъдат подбрани независими хора за председатели на СИК и те да носят отговорност за качеството на работата и верността на резултатите? Какво пречи това да са представители на адвокатурата, на прокуратурата, на съдебната система, на академичната общност? Няма ли да е по-ефективно да похарчим 2 милиона за командировки и възнаграждения и да изпратим например старозагорски адвокати да правят изборите в Кърджали, кърджалийските във Видин, пловдивските специалисти в София. Защо да не е възможно? Нали кодексът е един на цялата територия на страната? Който не е доволен, може да се обърне към съда.

Друг проблем в работата на СИК е практическата безнаказаност. Каквото и да са извършили, колкото и процента недействителни гласове да има в протокола, каквито и корекции да са правени, последващ контрол няма. Освен ако съдът не постанови повторно броене. Това става много рядко. Дори и съдът да постанови повторно броене, то за членовете на комисии няма никакви последствия. Да не говорим за партиите, които са ги номинирали. Затова медиите вече показват и напълно неграмотни хора. Да изкарат някой лев. Процедура за последващ одит чрез отваряне на урната и оценка на работата на СИК няма. В последните 1 – 2 години общественият съвет към ЦИК отправи искане за одит на секциите, в които има голям брой недействителни гласове. Има десетки секции с над 30% и една секция в Разлог с над 70% такива гласове. Член на ЦИК разработи методика. Комисията обаче зае кръгова отбрана и не разреши подобен одит. При това ставаше въпрос за избори за предишен парламент. Образно казано, за археологически разкопки или поне за историческо изследване на близкото минало. Любопитен детайл е фактът, че на първите избори с номерирани бюлетини разликата между получени бюлетини, използвани и върнати неизползвани беше 66 000. В някои РИК се губеха над 11 000, а в някои балансът беше на плюс. И това не смути никого.

Отделен е въпросът за квалификацията на СИК. Преди последните парламентарни избори комисиите в столичния район "Възраждане" минаха обучение. Присъстваха по-малко от половината членове. Обучението продължи точно 2 часа - 45 минути четене на извадки от Изборния кодекс и 1 час и 15 минути инструктаж по логистиката (микробуси, сандвичи, вода, заплати и др. ценни указания). Никой не попита дали членовете могат да събират и изваждат трицифрени числа. Все пак е столица, нали?

И в заключение – комбинацията между партийни комисии и липса на контрол развързва ръцете на недобросъвестни функционери да манипулират изборните резултати още на етапа на броене. Именно за момента на броенето в изборния ден е важно да се направят значителни промени в посока прозрачност. Така наречените застъпници са абсолютно неефективни. Особено тези, пратени от партии, които така и така имат членове в СИК. Това си е просто легално купуване на гласове. Един и същ партиен началник предлага членовете и назначава застъпниците. Затова при броенето на гласовете тези застъпници не наблюдават процеса, а само чакат копието от протокола, каквото и да пише в него. Малките партии пък нямат пари да наситят всяка секция със застъпници. Няма и ресурс за независимо гражданско наблюдение на всеки глас.

Удачна форма за по-голяма прозрачност са преброителните центрове. Там трябва да броят други хора, независимо подбрани, а не членовете на СИК. Членовете на преброителните комисии могат да са от друго място. Там могат да се смесват по 8 – 10 – 15 урни, за да се загуби връзката на резултата с конкретната секция и да се преодолее страхът у хората. Трябва да се премахнат и т. нар. тъмни стаички. Откъде накъде машината е зад малък параван, а избирателят скрит зад шарени чаршафи. В САЩ и в Полша няма ли тайна на гласа? Подобна промяна би ограничила евентуалното заснемане на гласа за последващо плащане, намиране на партията с клечки, конци, рабош и др. иновации.

Сега, когато Изборният кодекс отново е "разпечатан" за изменения и допълнения, е добре пак да бъде обсъден принципът за формиране поне на секционните избирателни комисии /СИК/, ако няма време за другите комисии. От подхода на партиите към партийната субсидия е ясно, че те няма да се откажат от контрола на изборния процес. И това е жалко. Изборите са все пак държавно административно производство. Избирателят декларира пред държавата искането си кой да го управлява. Не пред партиите. Партиите сега са приватизирали в свой интерес държавна процедура.