Операция ,,Хоро'' и държавната ръченица

Знаете ли къде се намира пловдивското село Марково? Минавали ли сте през това родопско село? Спирали ли сте там, ходили ли сте на почивка? Живеете ли там? Или по-точно, бихте ли живели там. От утре, примерно.

Аз днес разбрах за съществуването на село Марково. Дори и да съм минавала от там някога, съм затрила някъде в паметта си факта. Дори и да съм спряла в село Марково, нищо не се е запечатало в спомените ми. Едно от многото села в България. Това пише Елена Коцева в коментара си за Нюз.бг

Можете да си ги представите - една до две по-главни улици, половината къщи са изоставени и полусрутени, от другата половина надничат вече и без интерес малко от останалите баби и дядовци. Кметството, където са и пощата, социалната служба и стаичката на наминаващия веднъж седмично полицай, е в най-добрия случай с поддържани една - две цветни лехи отпред; сградата е от 70-те, а дограмите й се блещят нови и бели, по-бели и от табелката, която ни уведомява, че сградата е санирана по еди-кой-си европроект. Най-голямата гордост е, че на центъра има кошчета за боклук. Може би има, може и да няма.

Във всеки случай се извинявам на всички марковчани, ако гледките в родното им място са различни. Но такава е обобщената представа, която изниква след проверката в интернет, че село Марково има точно 2363 жители. Та това е голямо село и предполага се богато, та затова и пропускаме представите за срутени дувари, изоставени къщи, празни улици и неокосени с години дворове, които дори и бездомните котки са напуснали. Лунният асфалтов пейзаж също пропускаме...

Та, в село Марково на 4 март са играли хоро и данъчните са се хванали на него... като тайни клиенти. За да хванат членовете на самодеен състав, че не издават касови бележки за по 1.50 лв., данъчни инспектори са се представили за новозаселили се и са започнали да се учат на ръченица. Потропали са с крачета час - два и след това са установили, че за крупните суми от по лев - два, които се събират, за да се подпомогне дейността на трупата в читалището, не се издават касови бележки.

Касови бележки! Касови бележки в читалището на село Марково, Пловдивско, където един или два пъти седмично примерно, 30 от по-младите жители прекарват вечерта си вместо в кръчмата в салона на читалището. И може би тези седмични занимания са една от сламките, за които те се захващат, за да останат да живеят в родното си място.

Представете си - касови бележки в самодейна трупа, която събира стотинки, за да плати бензина на ръководителя на трупата, който пътува от Пловдив. Или за да се даде нещо на бабата, която чисти салона на читалището веднъж месечно. Всъщност изобщо не ме интересуват тези пари къде отиват точно, предполагам, че салонът на читалището не е ремонтиран от поне 30 години. А самодейната трупа събира, пак примерно, 30 лв. два пъти седмично. Това прави крупната сума от 240 лв. месечно, или под половината от минималната работна заплата. Някъде след около 20 години може и да съберат нужната за ремонт сума и да си ремонтират пода на помещението, в което танцуват. Но и това не би било възможно, ако този ремонт трябва да мине през задължителните, според условията на държавата, обществена поръчка и трябва да има заверен проект, процедура по избор и оторизиран контрол над дейностите. Тогава най-вероятно ще са нужни два пъти повече години да се тропка хорце два пъти седмично. И за внуците този салон може и да е готов. Ако има внуци.

Наясно съм, че работата на данъчните е да събират парите, които формират държавния бюджет. Същите тези данъчни се издържат от нашите данъци. Данъчните са представителите на държавата. Та, затова и към държавата по случая на село Марково и ръченицата на самодейната трупа имам няколко въпроса. (Ще ги зададем и официално на съответните власти.)

  • Кога за последен път са ремонтирани улиците на село Марково?
  • Кога за последен път е ремонтирана отсечката, свързваща село Марково с най-големия град на близо?
  • Има ли детски площадки в село Марково? Кога те са ремонтирани и какво е състоянието им към момента?
  • Какъв е осигуреният обществен транспорт и с каква честота се осъществява връзка с общинския и областния център?
  • Има ли лекар в село Марково. Зъболекар? А аптека?
  • Има ли полицай в село Марково?
  • Има ли детска градина и колко деца се обучават в село Марково? В кое училище учат децата на село Марково.
  • Кога за последен път социален работник е посетил село Марково, за да види състоянието на възрастните хора и от какво имат нужда те?

Това са въпроси само на първа мисъл. Голяма част от тях всеки би си задал, ако реши да се засели в някое село или град. Едва след това ще започне "заживяването" и евентуалните въпроси за социалния живот в едно село като Марково. А и въпросът дали в читалището (ако има такова) има самодейна трупа, където можеш да се учиш на хорца и ръченица. Последният въпрос няма нищо общо с държавата. По-горната поредица обаче има.

Оказва се, че тайни клиенти са се хванали на нашето хоро, незнайно точно кога. А държавата продължава да си играе своята си ръченица.

Лайвнюз