Защо евтините апартаменти няма да бъдат простени на ГЕРБ

Докато хората не придобият манталитета на "войници на партията", никой тоталитаризъм не е жизнеспособен. Аналогично, докато гражданите не придобият манталитета на крепостни селяни, всеки популизъм е много по-крехък, отколкото изглежда. Това пише в коментара си Евгений Дайнов.

Точно това лъсна ден-два, след като на територията на България най-често споменаваната дума се оказа "апартаменти". Уж "Бойко е наше момче, народно", уж "се разбираме, защото сме прости" и изведнъж – шах с пешката. Ако идната седмица имахме избори, ГЕРБ щеше да ги загуби катастрофално.

Разликата между популизъм и действителна (понякога наричана "либерална" или "конституционна") демокрация е в разбирането на природата на властта.

При действителната демокрация, победителят на избори не става всевластен господар на територията. Неговата възможност да упражнява властта като прищявка е ограничена от разделението на властите, върховенството на закона, конституционни и други ограничения върху волята му. Целта на тази постройка е двояка: първо, да предпазва отделния гражданин от натиска на властта; и второ, да установи такъв граждански контрол върху властта, който да не й позволи да се превърне в олигархия и, сетне, в някакъв вид диктатура.

При популизма, върху волята на победителя не се допускат никакви ограничения. "Народът е с мен", казва той, "и ще правя, каквото намеря за добре. Който е несъгласен – той да печели избори".

Това е идеологията на
– освен Путин, Орбан, Ердоган и подобни – Бойко Борисов

Чували сме я десетки пъти. По-ясно – по-популярно – тази идеология беше споделена от неговия сподвижник Емо Ротманса още по време на първия кабинет на ГЕРБ: "Властта е наша, гората е наша; правим, каквото си искаме".

Този тип власт, обаче, за да се вкорени, изисква мащабно извеждане на обществото от неговото съвременно състояние и връщането му към състояние отпреди столетия. Защото никой обитател на модерния свят няма да се съгласи властта да му се качва на главата и да започне да думка по нея, като по тъпан. На това би се съгласил само някой, който не живее в съвремието – не знае, че е равнопоставен на всеки власт-имащ.

Такива са крепостните селяни. Те "си знаят мястото", а именно – че е техен дълг да се подчиняват на всяка прищявка на всеки господар. Защото те, крепостните, са по-нисши от тях, господарите.
Колкото и неграмотни да са управляващите популисти – а в България те са фрапантно неграмотни – те все пак доста бързо усещат, какво трябва да направят, за да могат да правят "каквото си искат". А именно: трябва да сведат гражданите до положението на крепостни селяни. Затова ГЕРБ от година и половина усилено се опитва да гради общество от феодално-средновековен тип.

Докато хората са граждани, те няма вечно да допускат властта да прави, каквото си иска с тях. Затова трябва да престанат да бъдат граждани. А за да престанат да бъдат граждани, цялото общество трябва да бъде префасонирано по феодален тертип.

Сърцевината на всеки феодализъм е следният принцип: управлява силният, а не – законът. Ще рече: слабият, ограбен или насилен от силния, няма никакъв начин да се противопостави или да постигне компенсация. Единственото право е силата. Щом си слаб – подчиняваш се и се подмазваш на господаря си с надежда да го омилостивиш.

Спрямо крепостните, феодалите имат безгранична власт. Могат да им вземат всичко, да им насилват жените, да им отмъкват децата за слуги; в Русия са могли да ги продават заедно с колибите им. Проблемът, на който се натъкна ГЕРБ – на който се натъква всеки популизъм – е следният. Не можеш безнаказано да вземаш всичко на хората, ако те все още не са крепостни селяни; ако те все още смятат себе си за граждани.

ГЕРБ избърза. Феодалното общество, което гради,
е още много крехко

Повечето хора все още знаят, че имат права и свободи – че са граждани. И че властта няма правото да прави, "каквото си иска".

А тя, от самото начало на "Бойко-3", прави точно това. Всяка седмица поне веднъж "прави, каквото си иска", все едно феодалният строй вече е постигнат. Граби от обществени поръчки – до 80 процента в малките общини. Назначава прононсирани бандити за свои представители в икономиката. Отнема общото достояние – природата, подземните богатства, въздуха, водата – в своя полза.

И, за да прикрие това, на всяка крачка – лъже. Всеки закон в полза на всеки олигарх бил в полза на всеки българин. Всеки бетон в защитена местност бил законен. Дюни нямало никъде и няма да има. Горите не били гори, а плажовете били картофени ниви. Свлачищата по морето най-удачно се укрепвали с ваканционни селища точно до водата. На защитеното езеро Шабла щяло да му е най-добре да бъде пресушено.

В последните месеци всеки власт-имащ лъжеше
поне по веднъж на седмицата

Целта беше очевидна: гражданите да свикнат, че не са никои. Че колкото и да се възмущават от наглостта на властта, от тях нищо не зависи. Че тяхната работа е единствено да се подчиняват, за да си нямат неприятности.

Истина е, че в началото на строителството на феодализма повечето българи се опитаха да се нагодят към него. Да намерят, всеки лично за себе си, някакъв сравнително удобен вариант на живот в крепостничество. Все пак те бяха вече преживели нещо подобно по времето на Тодор Живков и знаеха, как да оцеляват. Да не изпъкват, да се подчиняват, да се подмазват, да си намират покровител.

Напоследък обаче българите откриха,
че наведената главица не е спасение




Ако много знаеш, уволняват жена ти от възпитателка в детската градина (истински случай). Ако обаче си траеш и гледаш земята – пак ще го отнесеш, ако някой власт-имащ развие съответната прищявка. Отворил си, например, заведение на хубаво място, платил си си рекета и към местните власти, и към партията – но пък се оказва, че на сто метра някой особено важен дебелак има подобно заведение и не иска конкуренция. И – пак го отнасяш, колкото и да си се правил на божа кравичка (и това е истински случай).

В крайна сметка, някъде в края на февруари българите разбраха: няма как да избегнеш произвола на властта. И да си траеш и да не си траеш – все тая. Нарочат ли те – ще бъдеш унищожен. Нароиха се прекалено много подобни случаи и в крайна сметка се оказа, че всеки българин познава поне един човек, нарочен от властта за унищожаване. Това знание произведе съответните обществени настроения.

В последните седмици преди скандала с апартаментите няколко човека от дълбоката провинция – където, предполага се, феодалният модел е най-силен – ми споделиха следното. Тръгнали да организират протест срещу някакъв мащабен произвол, засягащ интересите на всички местни. Тръгнали със свито сърце, очаквайки затворени врати, бягащи погледи и страхливи оправдания. Натъкнали се , обаче, на пълна готовност за протестиране веднага. Местните тутакси се съгласявали да протестират, а чак след това питали – за какво.

"Не знаех, че отдолу така клокочи"

сподели един такъв организатор на протест в място с 2-3 хиляди жители. "Май лошо им се пише на гербаджиите," философски заключи друг.

И, на фона на вече съществуващото клокочене – аферата с апартаментите. В своето упоение, управляващите забравиха едно свръх-видимо качество на българите. Те могат да негодуват, да се ядосват и да кълнат властта по всякакви поводи. Но те се задвижват срещу нея само при два повода: първо, ако директно им бръкне в джобовете; второ – ако заграби имоти.

Сагата с апартаментите беше изтълкувана от обикновените хора по един съвършено категоричен начин: "тия гепиха луксозни апартаменти". Ако сега се проведе проучване, ще се окаже, че смазващото мнозинство от българите изобщо не вярват който и да е от тези апартаменти да е бил изобщо платен. Масовото убеждение е, че апартаментите са просто "гепени".

Тези апартаменти няма да бъдат простени,
не и от българския народ

А няма да бъдат простени, защото ГЕРБ избърза: вместо да отдели още 3-4 години на изграждане на феодализма (т.е. на вкарването на гражданите в положението на крепостни селяни) и тогава да започне да взема всичко, скочи да вземе още отсега – докато хората са все още граждани. А от ГЕРБ избързаха, защото наистина са прости, битови и ненужни – както каза, в отчаянието си, Борисов по повод апартаментите им.

Накратко: дори да имаш цялата власт и почти целите медии (и почти цялата правосъдна система) от десет години – не можеш вечно да продаваш на граждани номера от селски вечеринки...

Лайвнюз