В ,,Апартаментгейт'' се пресичат малката и голямата корупция

"Апартаментгейт" е онази точка, в която се пресичат малката и голямата корупция. И вече няма да бъдат толерирани неща, които хората доскоро приемаха. Това ми се вижда много важно развитие. Това каза политологът Иван Кръстев за Дойче веле.

Защо скандалът с недвижимите имоти в България вдигна такава огромна вълна от недоволство, дискусии и критики?
Три са обясненията, според мен. Едното е, че има изтощаване на политическото управление на ГЕРБ, което беше видяно и преди това, но всеки тип недоволство винаги ескалира и търси израз през конкретен скандал. 10 години са дълго време в политиката, а последните 10 години в България безспорно бяха доминирани от ГЕРБ - дори когато партията не беше във властта. В този смисъл свършва някакъв цикъл в българската политика - и това беше една от структурните причини.

Втората е свързана с факта, че хората особено се вбесяват от онази корупция, която могат да си представят. Да откраднеш 10 милиона долара - това много малко българи могат да си го представят, те изобщо не могат да си представят как изглеждат 10 милиона долара. Но апартамент, кола – това са неща, които хората си представят.

Третата и най-важна причина, която ще има най-силен ефект върху бъдещето, е свързана с факта, че проблемът с апартаментите е онази точка, в която се пресичат малката и голямата корупция. Макар и не в такива пропорции, много българи в личния си живот са заобикаляли закона при покупката на апартаменти. Но за тях това е било „допустима" корупция. То е нормализирано, те го мислят не като корупция, а като оптимизация на собствените си доходи и възможности. И изведнъж сега разбират, че същото това нещо, обаче извършено от властта на съвсем друго равнище, всъщност е търговия с власт. Става дума за големи суми пари. И усещането им, че между малката и голяма корупция няма никаква връзка, изведнъж се оказва разрушено.

Сега обществото ще започна да се вглежда в имотите на хората във властта, а в резултат, между другото, ще стане много трудно да се излъчва каквото и да било следващо поколение от политически лидери. Всеки, който иска да влезе в политиката, ще трябва да си зададе въпроса: Как изглежда положението с моите апартаменти? Дали пък и аз не съм декларирал много по-ниска цена, за да платя по-ниски данъци? И занапред все по-трудно ще се намират хора, готови да влизат в политиката. Особено когато знаем, че сега по този начин ще бъдат преглеждани доходите не само на депутатите, но и на общинските съветници. И това дългосрочно ми се вижда и много важно развитие. Защото обикновено в повечето страни, когато хората искат да се занимават с политика, те живеят от първия ден на съзнателния си живот така, че да могат да участват в политиката.

Тоест, търсенето на министри и на депутати ще става все по-трудно, както видяхме с министъра на правосъдието?
Иван Кръстев: Много трудно. Защото вече няма да бъдат толерирани неща, които хората доскоро приемаха и толерираха. Просто те изведнъж разбраха, че върху основата на малката корупция, в която те самите участват, управляващите практикуват една много по-голяма корупция. Това е отговорът и на въпроса защо мнозина от атакуваните с обвинения, че са злоупотребили с позицията си на власт, отказваха да разберат къде е проблемът и през цялото време настояваха на законността на сключените сделки.

С две думи: един от големите проблеми на България е, че хората са чувствителни към корупцията, която води и до социални неравенства и до усещане за несправедливост, но всъщност са чувствителни предимно към корупцията на другите - и са супер толерантни към собствената си корупция, която е на ниско равнище и не е непременно свързана с власт. Те не се разпознават като корумпирани. Корупция - това са другите. И в този смисъл си мисля, че „Апартментгейт“ е много важен момент в кризата на политическата ни система. Особено интересен е и фактът, че ГЕРБ се чувстваше доста комфортно по отношение както на съдебната власт, така и на медиите, че нямаше напрежение между различните власти и изпълнителната власт до голяма степен доминираше. А това ги направи нечувствителни – и ето какво се случи.

А обозрими ли са последствията за ГЕРБ и за г-н Борисов?
Много е трудно да се прецени. По няколко причини. Първо: не е ясно кога и как ще се изразят тези последствия. Второ: не е ясно дали през следващите няколко месеца няма да се появят друг тип скандали. Защото скандален потенциал винаги съществува, но в зависимост от това какъв е скандалът, една или друга политическа сила печели. Например, ако изведнъж възникне нова криза с миграционен натиск по границата, „Апартаментгейт“ ще изглежда по друг начин. Затова ми е много трудно да кажа какъв ще е ефектът, а и колегите социолози, които следят по-отблизо данните, са много предпазливи. Но има ефект, който е дългосрочен, независимо от това, как ще завършат изборите. В някакъв смисъл формулата на сегашното управление ще трябва да бъде сменена: или ще бъде сменена от опозицията, или ще бъде сменена от ГЕРБ. Защото има някакво изчерпване и аз мисля, че поне що се отнася до министър-председателя, на него това му е пределно ясно. И още: много се повтаря, че в страната няма алтернатива, че БСП не може да бъде алтернатива. Но това не е вярно. В страната има алтернатива. Въпросът е дали е добра тази алтернатива.

През последните година-две, особено след избирането на г-жа Нинова, БСП се препозиционира. Те търсят друга политическа идентичност. Неслучайно се появиха и всички тези приказки за излизане от ПЕС. БСП вече търси своята позиция като национално-консервативна политическа формация, която обаче в икономически план е готова да следва много по-леви политики. И тя е в момента много по-евроскептичната партия в България – нещо, което не беше характерно за социалистическата партия в предишен период. Тоест, проблемът не е, че няма алтернативи на управлението на ГЕРБ. Проблемът е, че алтернативата на ГЕРБ, поне за момента, изглежда много по-евроскептична от сегашната управляваща партия.