В ,,Апартаментгейт'' се пресичат малката и голямата корупция - В ,,Апартаментгейт'' се пресичат малката и голямата корупция - 2


Какво означава всичко това точно преди Европейските избори?
През последната седмица имах възможност да наблюдавам внимателно данните от голямото социологическо изследване, поръчано от Европейския съвет за външна политика и осъществено от британската агенция you.gov. По отношение на европейските избори има няколко мита, които човек си заслужава да огледа по-внимателно. Единият е, че когато се говори за Европа, почти всички коментатори си представят процесите в Европа по аналогия с онова, което се случва в САЩ и Великобритания: голяма поляризация, всеки си стои в неговата медийна среда, никой не е готов да чуе другия, гласоподавателят не е готов да смени вота си, независимо от това какво върши неговата политическа сила. В момента, в който човек анализира данните, този тип описание се оказва донякъде вярно за страни като Полша, но като цяло в Европа наблюдаваме нещо напълно различно. Спомням си от една книжка, която съм чел като дете, как Лорд Не-знам-си-кой-си скочил на коня и бясно препуснал… във всички посоки едновременно. Така изглежда европейският гласоподавател в повечето страни днес. Почти половината от хората, които са решили да гласуват, още не знаят за кого ще гласуват. Изведнъж се оказва, че най-лошо пазената граница в Европа е тази между популистките партии и системните партии.

Тоест, не географска, а политическа граница.
Точно така: политически граници. Което е много интересно. Хората непрекъснато ги прескачат и в двете посоки. Така че всъщност една от особеностите на тези европейски избори е, че до последния момент ние не можем да прогнозираме как ще изглеждат резултатите, имено поради тази особена обърканост. Избирателят от една страна е объркан, от друга иска промяна, но не е знае къде ще намери тази промяна. Заблуда е и друго: че изборите са разделителна линия между проевропейски настроените полици, от една страна, и националистите, от друга. И че тези два блока са много ясно очертани, че проевропейските политици харесват ЕС, а националистите не го харесват. Във Франция привържениците на Макрон са с най-голяма степен на недоволство от ЕС. Те не харесват ЕС такъв, какъвто е – искат го такъв, какъвто би могъл да бъде, или поне какъвто Макрон им обещава, че може да го направи.

На въпросите: „Мислите ли че ЕС работи? Мислите ли, че националната държава работи?" най-голямата група отговаря, че и двете не работят. Според мен, нещо много важно се е променило в Европа. ЕС е проект, създаден от общества, които се страхуват от своето минало: фашизъм, комунизъм, световните войни… В основата на всичко е съзнанието, че има едно страшно минало, което не бива да се повтаря и затова ние сме обединени от едно бъдеще, което можем да изградим заедно.

А сега?
През последните 10 години все повече общества се страхуват от бъдещето. Те се страхуват от бъдещето по различни причини. Демографска: Европа застарява, в света ще има все по-малко европейци. Технологическа: Хората много трудно могат да си представят един свят, населен с роботи. Екологическа: Как ще изглежда Земята след 15 или 20 години? Тоест, възниква един избирател, който мечтае не за бъдещето, а за миналото. Парадоксално, но единственият голям въпрос сякаш гласи: Къде точно да се върнем, в кое минало? Кой е най-прекрасният период, в който сме живели преди? За мен това са трите характеристики на днешния избирател: той е объркан, той пробва различни опции, защото иска промяна, но когато мисли за тази промяна, той мисли много повече за миналото, отколкото за бъдещето.

Вие бяхте член на делегацията на германския президент, която беше в България два дни. Ако трябва да извадим най-важното пред скоби – кое ще бъде то?
Самият факт, че германският президент решава да посети България два месеца преди изборите, е много силен сигнал: Германия си дава сметка, че отношенията между центъра и периферията са променени, че има криза и част от тази криза е свързана с голямото движение на хора, със загубата на население в част от периферните страни, че икономическият модел, който действаше в тези страни, до голяма степен е изчерпан. Според моето усещане, тези политически лидери за първи път идват с усещането, че не разбират какво се случва в нашите страни. Досега те обикновено идваха в Източна Европа с идеята, че добре знаят какво трябва да се случи – и логично не бяха особено любопитни какво всъщност се случва. Може би това е персонална характеристика на германския президент, но на мен ми направи впечатление огромното му любопитство и интерес да разбере какво се случва, да си представи защо българите мислят за Европа, преживяват Европа по един или друг начин. По време на срещите доминираше и въпросът дали новият завод на Фолксваген ще дойде в България. Това също е многозначително, защото илюстрира една от илюзиите на българското общество: че германските президенти решават къде ще бъдат заводите на германските компании…

Може би българите го мислят по някаква аналогия…

Лайвнюз