Сякаш съм крепостен във феодална държава

Имаше време, живеехме в демокрация. Днес обаче пред нас е застанал друг модел на власт: феодализъм. Това пише проф. Евгений Дайнов в коментара си за Дойче веле.

Имаше време, живеехме в демокрация. Днес обаче пред нас е застанал друг модел на власт: феодализъм. Управниците откровено живеят във феодална структура на властта. И искат да ни замъкнат и нас вътре, та да млъкнем веднъж завинаги.

В България същността на изградения от властта феодализъм ясно лъсна в сагата "Артекс". Главният архитект на София казва, че май небостъргачът на "Артекс" "Златен век" не е законен. ДНСК контрира - всичко е наред. После се намесва Бойко Борисов: Спрете го, бре маскари! ДНСК веднага: Спираме го!

Защо е така
Къде тук е заровено кучето? Заровено е там, където никоя контролна институция в държавата не си върши работата, тоест не контролира. Защо ли? Ами защото контрол можеш да упражняваш само в държава, населена от граждани, чийто инструмент си. И в държава, подвластна на върховенството на закона, който ще те погне, ако вместо да контролираш, покриваш далавери.

Във феодалната държава е друго. В нея няма граждани, от чието име да работят институциите, спазвайки законите. В нея властта не идва от демоса, та да бъде предавана нагоре по инстанциите. Във феодалната държава картината е обърната: властта се стича отгоре надолу - от главния тартор към подопечните му тартори. И естествено никоя властова инстанция не гледа надолу, към демоса-суверен. Гледа нагоре, към тартора, който ѝ е дал парче от властта си.

Подобна институция никого няма да проверява ей така. Защото какво правим, ако се окаже, че проверяваният е човек на някой тартор или, да не дава Господ, на баш тартора? До доказване на противното всички контролни институции действат на основата на допускането, че нарушителят е човек на тарторите. И едва когато главният тартор каже "Давайте!", те тръгват. Защото щом самият главен им е позволил, значи в аферата няма замесени негови хора.

В този модел на управление властта е независима от гражданите - и обслужва себе си. Както го формулира големият германски философ Юрген Хабермас, тя е станала "отвързан от котви екзекутив". Никой чиновник няма чувството, че дължи властта си на гражданите. И към днешна дата повечето чиновници биха се изсмели подигравателно на твърдението, че дължат на гражданите не само властта, но и заплатите си.

В техния свят и властта, и доходът идват отгоре - от тартора. И затова те са длъжни да вършат неговата, а не на гражданите работа. Затова чиновниците се отнасят с подигравка към претенциите на гражданите, не отговарят на писмата им, злорадо ги разиграват по гишета, не спазват никакви законови срокове.

В страни като България, с крехко - така да го кажем - демократично наследство, този процес е доста напреднал. Не се поддавайте обаче на мечтата, че спасение ще дойде от "Запад". Не се подреждайте на Орлов мост да чакате освободителните армии от европейски чиновници.

Оглушително мълчание
В последните месеци пиша официални писма до ключови институции в ЕС. Информирам ги, че в България вече има политически затворници (Десислава Иванчева). Че беше гласуван закон, според който гражданин, обявен за невинен от съда, не си получава обратно имуществото, предварително конфискувано от КПКОНПИ. Че се преследват инакомислещи и неудобни. И искам институциите на ЕС да проявят солидарност с българските граждани, подложени на увеличаващ се тормоз.