Сякаш съм крепостен във феодална държава - Сякаш съм крепостен във феодална държава - 2


Отговори - никакви. Нито от ЕНП (чийто член е ГЕРБ), нито от ПЕС, които пък би трябвало да искат да се възползват от греховете на ЕНП в България. Два пъти им писах - две оглушителни мълчания в ответ. Дори няма доскоро приетото: "Благодарим за писмото, ще го разгледаме..." Единствено от комисията получих отговор, че за съжаление не могат да ми помогнат. Но чак след второ мое гневно писмо.

При това аз изобщо не искам да помогнат лично на мен. Нито съм арестуван, нито съм под запор. Проблемът не е лично мой. Проблемът е системен, защото удря по основата на ЕС - върховенството на закона. Днес това върховенство е отменено в една страна членка, утре - в друга. Затова аз реагирам като гражданин, като универсална фигура, загрижена за универсалното добро на Европа. Не съм молител, търсещ нещо лично за себе си.

Сходни изживявания имах и с една чуждестранна фондация. Направили хората конференция за етиката в управлението. Хубаво. Похвално дори. Кой обаче е докладчик? Пламен Георгиев. Пиша възмутен до организаторите. Отговор - нула. Писали им обаче и от "Терминал 3". И понеже са медия, те получават отговор: Дали обвиненията, отправени срещу Пламен Георгиев, са оправдани, по никакъв начин не е изяснено по време на събитието...

Тоест по време на лекцията на човека с терасата в залата не е нахлул прокурор със заповед за арест. И това прави Георгиев квалифициран да лекторства за етика и управление?

Все пак написах и второ писмо, леко заплашително, на което този път получих отговор: "По време на събитието беше убедително демонстрирано колко важно е последователно да се подобряват правната уредба и етичните правила в тази област." Този отговор изобщо няма да го коментирам.

Поуката
Поуката от цялата история: излиза май, че не съм гражданин, комуто се дължи уважение като към суверен. Молител съм. Крепостен селянин, паднал на колене пред господаря си. Ако изглеждам слаб - подминават ме като селска гара. Ако размахам тояга - получавам отговор. За всеки случай. Да не би да се окаже, че тоягата ми е достатъчно голяма, за да им причини неудобство...

Всъщност всичко би било наред, ако аз наистина бях крепостен селянин, а те - аристократи с поне десет поколения зад себе си, възпитавани да управляват. В такива случаи, дори според Аристотел, аристократичната форма на управление е най-добра.

Само че нито аз съм крепостен, нито управляващите, комисарите, фондационерите и партийните генерални секретари са аристократи с десет поколения история. Те не са на върха благодарение на потеклото и възпитанието си, но не са и съвсем по поръчение на гражданите - именно това е демократичният проблем на Европа. И върху него паразитират неонацистите, искащи не "Европа на демоса", т.е. на универсалния гражданин суверен, а "Европа на отечествата", т.е. на племената, подчинени на своите вождове.

Има лесен изход: всички длъжности в ЕС (както чиновнически, така и партийни) от определено ниво нагоре да бъдат подчинени на европейските граждани. Трябва да мога да гласувам за състава на комисията. Трябва на отворени вътрешни избори по американски модел да мога да гласувам за генералните секретари и лидерите на "политическите семейства". Защото е наложително европейските (ни) служители да чувстват всеки ден, че техният господар е европейското гражданство.

Нека да си припомним: Какъв е историческият отговор, който почтени, будни буржоа като нас дават на феодализма? Буржоазно-демократична революция, разбира се. Казано на по-академичен език: нов обществен договор както в България, така и в ЕС, по силата на който гражданите отново да са суверен, а правителствата, комисиите, партиите, парламентите и пр. - инструменти, а не господари на суверена. Защото демосът търпи много неща. Не търпи обаче господари.

Лайвнюз