Синдромът на победителя

Когато темата е избори, несъмнено говорим за победители и победени. Докато работех върху данните, в съзнанието ми изскочи картина на известен художник, която бях гледал в детството си, носеща името ,,Победа’’. Това пише Даниел Пейчев* в коментара си за Политика.

Авторът беше изобразил не както всички очакваме героичен лидер, качен на кон с вдигнат високо меч, а пълничък епикуреец с чаша вино в ръка, на фона на множество повалени ,,врагове’’. Ако се абстрахираме от трагизма на ситуацията, настоящата политическа картина напомня много на тази невероятна творба.

Напомня и на познатия на психолозите ,,синдром на победителя’’. Синдромът често изисква от субекта да бъде победител на всяка цена, във всяко участие, във всеки разговор и диспут. „Победителят“ е винаги прав, мнението му е винаги най-меродавно и затова няма особен смисъл от диалог, а настоящата ситуация е всъщност ,,безалтернативна’’.

Нека се върнем в далечната 2007 година. Датата е 20 май. Провеждат се избори за представители от Република България в Европейския парламент. Изборите са нови за българите, а през целия изборен ден вали. На тези избори за пръв път участва новосформираната партия ГЕРБ. Резултатът от изборите е отдавна в историята – партията на Бойко Борисов успява да победи социалистите с малко над 5000 гласа.

Малко, но достатъчно. Мандатите са по 5

Следващите почти 10 години, до 26 март 2017 година, ГЕРБ печели всички национални избори без един с резултат 10:1. И се превръща в безспорен победител. Но докога? Първата загуба на ГЕРБ помним много добре – годината е 2016, датата 6 ноември, изборите са за президент. Победителят – Румен Радев. Седмица по-късно, на втори тур, резултатът е още по-ясен. Причините за тази загуба ще си останат ясни единствено на лидера на ГЕРБ. Има и интересно съвпадение, на 8 ноември в САЩ изборите печели Доналд Тръмп, най-скандалният президент в страната до момента. А е изкарал само половин мандат! Какво ли още ще видим? И Тръмп не знае.

Историята обича да си прави шеги с всички, които не я помнят. А и с останалите също. Битката между ГЕРБ и БСП далеч не е единствената на предстоящите избори. Ясно се очертават още четири синдрома на победителите. Но тези можем смело да кръстим ,,вътрешновидови’’.

Първата битка е между ДПС и алтернативата на движението – ДОСТ.  Партията на Лютви Местан е вече регистрирана за участие в ЦИК, а на последните парламентарни избори ДОСТ получи 100 хиляди гласа. За тази битка не се говори много, но тя може да се окаже много важна.

Втората война с употреба на мощен ,,приятелски огън’’ е между БСП и АБВ. Президентската партия на Георги Първанов, ръководена от бившия социалист Румен Петков, ще се яви на изборите начело на коалиция, носеща името ,,Коалиция за България’’. Това безспорно

ще разсее част от традиционните избиратели на социалистическата партия

Третата битка за победа можем да наречем ,,воеводска’’. Вместо да се явят заедно на изборите за ЕП и да произведат като ,,патриотична коалиция’’ двама евродепутати, формациите ВМРО, НФСБ и „Атака“ ще се борят помежду си да преминат бариерата за произвеждане на мандат и ще си преброят гласовете. Сигурно тук важи правилото, че

повече от един воевода в една чета не може да има

Четвъртата вътрешно-видова война със синдром на победителя може да класифицираме като ,,жълтопаветна’’. Неразбирателствата между множеството десни партии ги поставя за пореден път в незавидна ситуация. Те трябва да избират или да се коалират с ГЕРБ (СДС вече го направи), или да се борят за произвеждане на един мандат с коалиция под името ,,Демократична България’’. Партия „Зелените“ отпадна от тази коалиция поради загубен спор за името.

Какво говорят числата?

На фона на предстоящите празници по случай 24 май и датата на изборния ден – 26 май, неделя, можем да очакваме избирателна активност, сходна с тази от изборите за представители в Европейския парламент през 2014 година, произведени на 25 май. Тогава броят на действителните гласове е около 2 милиона и 400 хиляди. Кризата в най-голямата партия в България – ГЕРБ предполага лек спад в представянето й. Анализът на данните на досега произведените избори за Европейски парламент у нас поставя интервал на броя действителни гласове между 581 и 681 хиляди гласа. Към настоящия момент, партията би получила резултат в долната граница на интервала.

Социалистическата партия далеч не е в най-цветущото си състояние, намира се извън парламента и едва ли ще получи повече гласове от ГЕРБ. Тук трябва да добавим и името ,,Коалиция за България’’, което ще открадне част от традиционните избиратели на партията. Така, въпреки възходящата тенденция на БСП, анализът на данните от следващата таблица поставя резултатът на социалистите в интервала 477 до 540 хил. гласа.

Движението за права и свободи е с най-стабилен електорат. Преди 10 години на същите избори партията получи почти 500 хил. гласа, а междинният резултат от паралелното преброяване преди пресконференциите на партиите й беше отредило първото място. Традиционно ДПС получава между 365 и 400 хил. гласа, но тук трябва да отчетем разцеплението на част от електората чрез партията ДОСТ. Анализът на данните (от следващата графика) показва най-вероятен резултат в интервала 250 – 280 хил. гласа.

Към момента няколко партии са с шанс да прескочат бариерата от 5,883 % за произвеждане на мандат при изборите за представители от България в ЕП. Затова ще разгледаме следните два варианта.

Хипотеза 1 – три партии получават представители в ЕП. Разпределението на мандатите ще бъде по един от следните два варианта:
- ГЕРБ - 7 (8) мандата
- БСП - 7 (7) мандата
- ДПС - 3 (2) мандата

Хипотеза 2 – Друга партия успява да премине бариерата за произвеждане на мандат в ЕП. В този случай, резултатът става доста непредвидим, като мандатите се разпределят по един от следните пет варианта:
- ГЕРБ - 7 (7,6,6,6) мандата
- БСП - 7 (6,7,6,6) мандата
- ДПС - 2 (2,2,3,4) мандата
- Друга - 1 (2,2,2,1) мандата

Ако разсъждаваме логично, най-вероятна е първата хипотеза. Но, ако разсъждаваме нелогично, най-вероятна е хипотеза 2, когато остатъците на всички четири партии са изключително близки и резултатите на тези две партии, които ще произведат мандат от остатък, ще зависят от няколко хиляди гласа.

Отново пред очите ми изскача картината от детството. А кой епикуреец ще пие от чашата с вино и кой ще бъде фон като невидим победен, предстои да разберем чак на 27 май в понеделник! А може да се наложи да чакаме ЦИК да преброи повторно и последния секционен протокол, преди да научим на кого се е паднал последният блуждаещ мандат.

* Авторът е член на Управителния съвет на Българска асоциация за изборни системи

Лайвнюз