Повече вярваме в Бог, отколкото в себе си и институциите

Българите са не особено вярващ народ, според две представителни проучвания, проведени в рамките на ISSP по една и съща методика и международни академични стандарти. Те са обхванали периода от 1998 до 2018, пише 24 часа.

Според изследването, вярващите в Господ българи от 1998 г. са със 7% повече - делът им днес надвишава една трета - 35.5%. Затова пък мюсюлманите се уповават на Бог повече от православните християни.

За последните 20 години ясно се вижда, че вярата в Господ се възвръща.

Доц.д-р Лилия Димова смята, че това е така, заради "пуснатия от бутилката дух след 1989 г. да имаме свободата да бъдем и религиозни, и вярващи, и да избираме какви да бъдем. Обяснявам го и с кънтящия ценностен вакуум, който н ее запълнен и до днес."

По думите й, за тези 20 години демокрацията не само не е променила, но дори е втвърдила някои тенденции. Една от тях е доминиращото недоверие към институциите - съдебна система, църква и религиозни организации, парламент, политици.

Според изследването се оказва, че  се е очертала тенденция на недоверието и то значително е по-масово и силно от доверието към всяка една от институциите.

"Да не вярваме в институциите се е превърнало в национална черта", обяснява специалистът - Само 13% вярват на църквата и религиозните организации, а съотношението доверие - недоверие е 1 към 6.

По думите на доц. Димова, с най-високи стойности е недоверието към съдебната система и това се регистрира неведнъж. с годините, категоричното недоверие към Темида нараства в края на 2018 г. до 34% срещу 1.8% на обратния полюс. Тоест, става ясно, че българинът не вярва да има справедливост в родината и заслужаващите наказание да го получат, а жертвите на криминално посегателство да бъдат овъзмездени.

Не вярва и че в отвъдното това ще стане - праведните да отидат в рая, а грешниците - в ада.

При такова усещане за несправедливост тук и сега и съмнения за възмаздие "на оня свят" специалистите анализират жизнената философия на нашенеца.

Анализът регистрирал силен спад от 23% във вярата на българина в собствените си сили - от 69% през 1998 г. до 46% в края на 2018 г. Толкова са на мнение, че животът има смисъл само ако човек сам си го направи такъв. Като че ли ентусиазмът от първите постсоциалистически години са били определящи хората да вярват повече на свободата да изявят себе си, отколкото да търсят в Бог смисъла на живота си.

Днес обаче от хода на прехода ентусиазмът се е изпарил, отстъпвайки място на реализма. "Сравненията разкриха устойчивите моменти, но и доста промени в обществените оценки по актуалните теми", обяснява още доц. Димова.