Ден на Победата или Ден на Европа. Излишният спор

Както всяка година у нас, така и сега около паметната дата 9 май се разгaря къде задочен, къде не толкова, спор за значението и съдържателността на този майски ден. Яростното отричане на Деня на Победата не прави Деня на Европа по-голям, значим и важен. Обратното важи със същата сила. Това пише в коментара си Милена Милошева за Дневник.

Да погледнем историческите факти.

Втората световна война е най-кръвопролитното военно стълкновение в световната история, което оказва огромно влияние върху следвоенната политическа обстановка в целия свят. През 1945 г. Европа е разрушена, окървавена, удавена в собствената си кръв, дала е милиони човешки жертви; 61 страни в света, което е 80% от населението на Земята, участват във Втората световна война. Според различни данни, загиналите са около 60 млн. души, като между 25 - 27 млн. са жертвите само на Съветския съюз (СССР). Краят на войната е не само победа на Антихитлеристката коалиция (начело с Великобритания, СССР и САЩ); краят на войната е край на проектното измерение на две антихуманни идеологии на XX век - нацизма и фашизма.

9 май за руснаците и други народи (и за не малка част от Източна Европа), населявали някогашния СССР и пазещи паметта за Великата Отечествена война, както наричат II - та световна на Изток, е Денят на Великата победа над хитлерофашизма. 9 май на Запад е Денят на Европа, посветен на мира и обединението на стария континент. Двата празника не просто не се самоизключват, те се допълват и са взаимосвързани. 9 май не се нуждае от измислени, изкуствени спорове, породени от вярност към изкривена идеология на някое "Министерство на истината". Защото нямаше да има нито мир, нито обединение, ако нямаше победа.

В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното предградие на Берлин - Карлхорст се състои официалната капитулация на нацистка Германия. Делегацията на Съветския съюз е начело с маршал Жуков, американската се води от генерал Спатс, британската - от маршал Тедер, френската - от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Нацисткия Райх подписва фелдмаршал Кайтел. Това е официалният край на Втората световна война - новина, която обикаля света за секунди, дори по онова време. В Съветския съюз тази вест е посрещната с импровизирани празненства по улиците, а Москва - с грандиозен салют. За Съветска Русия приключва Великата Отечествена война, 1418 дни, зад които се крият реки от страдания, лишения и мъка.

Неоценима заслуга за победата над хитлерофашизма в цяла Европа има съветската армия, чийто паметник единствено в България е поругаван, докато във Виена например му се отдава чест. Но това е тема за друг текст. Военният сблъсък между Райха и Съветския съюз започва в ранните часове на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите.
Важно е да се отбележи, че в подготвителната фаза на войната Москва и Берлин имат подписан Договор за ненападение. Това е и една от причините Йосиф Висарионович Сталин да не вярва до последно на уверенията на външния си министър Молотов, че нацистите се готвят да нападнат Съветския съюз.

На 22 юни обаче няма къде повече да не вярва. В историческата наука няма еднозначна оценка защо Германия напада Съветската държава. Тук спорът може да бъде безкраен. Ако се съди по речите на Адолф Хитлер, в едни случаи той говори дълго и широко за природните ресурси на СССР и необходимостта на Райха от тях, в други - той се позовава на концепцията за расово - идеологическа война, според която славяните са родени за роби.

Характерът на конфликта ни показва, че за нацистка Германия това е война на унищожаване, а за Съветска Русия - на оцеляване. Три факта говорят за това.

1. Окупираните територии на СССР са разделени на отделни части - Прибалтика и основната част от Беларус стават райхкомисариат "Остланд", Украйна и южните райони на Беларус са в състава на райхкомисариат "Украйна". Тези окупирани територии се третират като колонии и са под управлението на Министерство по въпросите на източните територии; всички ресурси са обявени за собственост на Райха. Големите германски производства следват администрацията е навлизат в новите земи, като поставят промишлеността под контрол. В заводите е въведен принудителен труд (става въпрос за 22 милиона души). Работният ден е бил с продължителност 14 - 15 часа в денонощие, а хлябът освен оскъден, се е произвеждал по "рецепта за руснаци". Забранени са всякакви събирания, организации, затворени са театри, музеи, даже детските градини.