Европа отново пред Grexit - този път заради спасителните споразумения

Повече от две години след лятото на 2015 г. Европа отново обмисля Grexit, но този път не става дума за изгонването на Гърция от еврозоната, а за успешния край на цикъла от спасителни споразумения, пише Инвестор.

След редица реформи и промени сега кредиторите на Атина разсъждават дали страната ще може да реализира "чист" край на споразуменията, след като изтече и последното през август, или ще се наложи да има предпазно споразумение. Гърция вече успешно тества капиталовите пазари, което също ще бъде взето предвид.

Отговорът обаче не е лесен. Гръцкото правителство не може да поиска спасителна линия, в случай че настроенията на пазарите се променят, заради допълнителните условия, които ще я съпътстват. Някои от кредиторите са скептични, че Гърция ще се справи и са склонни да наложат строг външен надзор. От политическа гледна точка за Атина обаче това е неприемливо.

За да оцелее политически премиерът на страната Алексис Ципрас, трябва да покаже, че наистина се е отървал от омразната "тройка" и Гърция отново стъпва на краката си. Особено след всички компромиси, които направи партията му Сириза, за да изпълни условията, в които поначало не вярва.
Правомощията на кредиторите по силата на споразуменията са огромни - представителите на Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, имат право да проверяват документи на гръцки институции, да разпитват чиновници и да отменят решения, които са свързани с разхищения, пише още Politico. Те обаче бяха оправдани с отпуснатите 300 млрд. евро заеми от парите на чуждите данъкоплатци.

Гърция вече показва признаци на съживяване - икономиката записва повишения, бюджетните цели са постигнати, а правителството оряза пенсиите, заплатите и публичните разходи, както поискаха кредиторите. Безработицата намалява, но е все още на ниво около 20%, като сред младите хора остава много висока, а обществото като цяло е изморено от десетилетието на ограничения и кризи и гърците не усещат подобрението.

Причината според изданието е, че фискалните цели бяха постигнати на фона на орязаните разходи и увеличените данъци, а не благодарение на реформи и приватизация, които да привлекат инвеститори и да насърчат предприемачите.
Кредиторите все още не вярват на Гърция и се опасяват, че веднага след края на споразумението Атина ще отмени реформите на трудовия пазар. При редовните избори през 2019 година страната може да се окаже в ситуация, в която нито една партия няма да има пълно мнозинство.

В дилема дали да продължи надзора след спасителното споразумение Европа имаше по отношение на Португалия през 2014 година. В крайна сметка кредиторите оставиха Лисабон да се развива сам. Гърция е по-слаба, но също заслужава подобен шанс, пише в заключение европейското издание.

Лайвнюз