Драги напуска Франкфурт в точния момент

Европейската централна банка може да е достигнала точка, след която политиките на Марио Драги за постигане на целите за инфлацията ще бъдат по-успешни без самият той да е начело, пише за Financial Times Мелвин Краус, старши сътрудник в Hoover Institution към Станфордския университет, цитиран от БТА и Инвестор.

Отиващият си президент на ЕЦБ свърши достатъчно упорита работа, за да внедри политиките за постигане на целите си. Но той също предизвика немалко количество враждебност срещу себе си в процеса, особено в Германия, което означава, че оставането му на поста можеше да се окаже контрапродуктивно.

Например Драги силно желае Германия да използва фискални стимули, за да засили собствената си икономика и тази на своите съседи от еврозоната. Включването на фискалната политика в микса от инструменти със сигурност би улеснило ЕЦБ, която досега трябваше да понесе цялата тежест на антицикличната макроикономическа политика.

 Но италианецът стана толкова непопулярен в Германия и е подложен на такова хулене, че би било трудно за немски политик да подкрепи фискален стимул, както изглежда съгласно инструкцията на Драги.

Новият президент на ЕЦБ Кристин Лагард очевидно има по-голям шанс за успех. Всъщност една от основните причини Лагард, политик по професия, да получи поста в ЕЦБ, беше нейната репутация на човек, който може да осигури неща като германския фискален стимул. Тази задача не е лесна, но е полезно, че тя е близка с канцлера на Германия Ангела Меркел.

Лагард също така би трябвало да се изправи пред далеч по-малко враждебен управителен съвет на ЕЦБ от Драги, тъй като италианецът вече изпълни спорното рестартиране на програмата на банката за изкупуване на облигации.

Покупките на централната банка ще бъдат възобновени с необвързан във времето ангажимент за 20 милиарда евро на месец, като се реинвестират и постъпленията от падежиращите книжа.

Лагард ще наследи тази стратегия, но не и личната неприязън, която се разгърна срещу Драги от ястребите в управителния съвет, които той до голяма степен побеждаваше през последните осем години.

В крайна сметка той е човекът, който прекъсна влиянието на Бундесбанк в управителния съвет и не е изненадващо, че има дълбоко негодувание срещу това от страна на германците и техните северни съмишленици.

Лайвнюз