Източна и Западна Европа в сблъсък за ограниченията на земеделските субсидии

Готвеното от Брюксел ограничаване на финансирането за големите ферми ще влоши още повече напрегнатите отношения между Изтока и Запада, прогнозира европейското издание Politico, предаде Инвестор.

С излизането на Великобритания от ЕС финансовите средства в бюджета ще намалеят и европейският комисар по въпросите на земеделието Пол Хоган вече е под напрежение как да съкрати 59-те млрд. евро годишен бюджет за селското стопанство.

Една от идеите на Европейската комисия е да намали европейското финансиране за големите ферми, тоест за т.нар. земеделска аристокрация и конгломератите в сектора. Големият проблем на този план е, че ще засегне болезнено бедните, но големи стопанства в Източна Европа.

От орязването на субсидиите в селското стопанство ще пострадат основно Чехия, Словакия и източните провинции на Германия, защото фермите там са по-големи, отколкото където и да е в ЕС. Например в Чехия средният размер на фермите е 133 хектара, докато средното за ЕС е 16 хектара. По данни на Евростат към 2013 година средната големина на фермите в България е 18,3 хектара.

Според данните на местните земеделски организации 2,6% от големите ферми в Чехия управляват 81% от земеделската земя в страната и добиват 70% от млякото.

"Ще бъде наистина много трудно за нас", коментира чешки чиновник пред Politico относно идеята за орязването на европейските средства. "Няма да можем да го обясним - нито на фермерите, нито на обществото, защо трябва Чехия да бъде отново дискриминирана", казва източникът на изданието.

Последното, от което се нуждае Брюксел, е още един сблъсък с Централна Европа, особено след скандала с двойните стандарти на храните. В допълнение ще се появи и старото огорчение на Изтока , че Общата селскостопанска политика (ОСП) е насочена към Запада и плаща повече на западните фермери, пише Politico.

Подобни настроения се наблюдават и в Източна Германия, която беше отвъд Желязната завеса. В някои провинции се е запазило кооперативното стопанство, познато от комунистическо време и млечна ферма в Тюрингия например е взела 950 хил. евро под формата на директни плащания през 2016 година. В Бранденбург пък ферма за картофи с площ от 4 300 хектара е получила 700 хил. евро субсидии от ЕС.

В Германия вече има призиви за по-ефективно разпределение на ограничените парични средства в европейския бюджет. Но не и за сметка на интересите на местните фермери и земеделски региони.

Първите варианти на реформа в селскостопанската политика посочват ограничения за субсидиите между 60 хил. и 100 хил. евро на година. Допускат се обаче и изключения, за да бъдат защитени работни места.
Чехия в момента получава 1,2 млрд. евро годишно субсидии за селското стопанство. Местните власти изчисляват, че тези пари ще намалеят с 43,5%, ако лимитът бъде определен на 60 хил. евро, и с 30,5%, ако лимитът е 100 хил. евро. Очаква се, че страната ще бори с всички сили, за да не допусне това намаление на субсидиите и вече търси коалиции със Словакия, както и с Германия.

Самият чешки премиер е лично засегнат от казуса - Анджей Бабиш е собственик на най-големия земеделски холдинг в страната - Agrofert, който е получил 14 млн. евро от европейските фондове през миналата година. От компанията отказват да коментират какъв ефект ще има ограничаването на европейското финансиране върху тяхната дейност.

Според наблюдатели обаче земеделската политика е разбира модела на семейните ферми и сега ЕС трябва да направи избор - да субсидира ли малките и средните стопанства, или да защити индустриалното селско стопанство.

Чехия обаче е особен случай - големите ѝ ферми осигуряват и голяма заетост, но пък и на тази база ЕК не трябва да се отказва от лимитите, защото много малки фермери изчезват.

Лайвнюз