КНСБ: Не кратките, а дългите болнични са с най-голям ръст!

Едно прибързано и недобре обмислено предложение на коалиционния съвет на управляващото мнозинство в Парламента сложи на масата за обсъждане въпроса за непрекъснато увеличаващите се разходи за паричните обезщетения за временна неработоспособност поради заболяване и контрола върху тях. Това сочи доклад на КНСБ.

За никого не е тайна, че има сериозно увеличение на разходите за този социален риск за периода 2011 – 2018 г. Експертите на КНСБ направиха анализ на данните, който показа, че най-съществен принос за това има ръстът на издадените болнични листове с по-голяма продължителност“, посочват от КНСБ.

Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нараства до 17,8 млн. дни (или с 49% повече) през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се увеличава от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42%), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност.

За същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни. Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От 21,58 лв. през 2011 г. този размер достига до 31,22 лв. през 2018 г. (или с 44,7 на сто за 8 г.).

Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61%).

Посочените показатели формират общия годишен разход за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, който от 256,4 млн. лв. (2011 г.) достига до 556,6 млн. лв. (2018 г.) или увеличението е над 2,1 пъти.

Данните показват динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, но далеч по-важно е да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви (т.е. такива, които се ползват от осигурените лица за удължаване на почивката преди или след празници, за туризъм и т.н.).

Броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. (37,0 % от общия брой), изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хил. дни (9,0% от общо изплатените дни поради общо заболяване), а разходите - 53,9 млн. лв. (9,9% от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване).

Посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.

Увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателите и техните разходи за болнични, изплащайки за първите три дни възнаграждение на лицата, се дължи не на късите по срок болнични листове, а на тези с по-дълъг срок.

Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни вкл. (58,5% от общото нарастване на болничните за 2014-2018 г.), следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни вкл. (19,7 на сто).

Ясно е, че там е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване (само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични листове с продължителност между 8-14 дни (2018 г.) спрямо 2 616,1 хил. дни (2014 г.).

Относителният дял на посочените по-горе продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.

Лайвнюз